Вратата на банята се отвори и влезе Гретхен. Беше вече напълно облечена. Носеше черен костюм, а косата й бе превързана с черна панделка, като на момиче. Очите й блестяха и под ярката утринна светлина тя изглеждаше съвсем свежа и бодра. Гретхен се приближи усмихнато и седна на леглото.
— Добро утро — поздрави го тя със сдържана любезност.
— Здрасти… — Християн си наложи да се усмихне. Блестящата свежест на Гретхен го караше да се чувства неудобно и някак си мръсен. — Къде е другата дама?
— Елоиза? — Гретхен го погали разсеяно по ръката. — Отиде на работа. Във всеки случай ти й допадаш.
„Да, допадам й! — помисли си мрачно Християн, — но и ти й допадаш. На нея ще й допаднат всички мъже и жени, всички зверове, върху които би могла да сложи ръка.“
— А ти за къде си се облякла така? — поиска да узнае той.
— И аз отивам на работа. Нима допускаш, че мога да безделнича в разгара на войната? — засмя се дяволито тя.
— Къде работиш?
— В министерството на пропагандата. — По лицето на Гретхен се изписа сериозно и строго изражение, каквото Християн виждаше за първи път у нея. — В отдела за работа с жените.
Християн неволно примига.
— И какво правиш там?
— О, пиша речи, говоря по радиото — обясни Гретхен. — Сега например провеждаме една кампания. Много германки — ти би останал изненадан, ако знаеш колко поддържат интимни връзки с чужденци.
— Какви чужденци? — учудено попита Християн.
— Тия, които вземаме за работа във фабриките, във фермите. Наистина, аз не бива да говоря на тая тема, особено с войници…
— Нищо, нищо — усмихна се Християн. — Аз не се заблуждавам по този въпрос.
— Но слуховете стигат до ушите на армията и това се отразява зле върху морала на войниците. — Гретхен говореше като някаква малка добра ученичка, която разправя назубрения си урок. — По този въпрос получаваме дълги поверителни доклади от Розенберг. Да, проблемът е много сериозен.
— Но какво говориш на жените? — Християн изпитваше искрен интерес към тая нова част от дейността на Гретхен.
— О, обикновените неща — вдигна тя рамене. — Нищо ново… Чистотата на немската кръв… Теорията за расовите особености… Мястото на поляците, унгарците и руснаците в европейската история… Затрудненията настъпват, когато трябва да говорим за французите. Момичетата изпитват особена слабост към тях.
— И какво им разправяте за французите?
— Даваме статистики за разпространението на сифилиса в Париж и други подобни неща.
— Имате ли резултати?
— Не особени — усмихна се Гретхен.
— Каква ти е програмата днес?
— Днес имам радиобеседа с някаква жена, която наскоро е родила десетото си бебе. През време на предаването един генерал ще й връчи награда. — Гретхен погледна часовника си и стана. — Трябва да вървя.
— Ще се видим ли довечера?
— Съжалявам, мили — отвърна Гретхен, оправяйки с опитна ръка косата си пред огледалото, — но тая вечер съм много заета.
— Опитай се да се освободиш — рече умолително Християн и веднага се ядоса, задето проявяваше такава слабост.
— Не мога, мили. Трябва да се видя с един стар приятел — един полковник, който току-що се е върнал от Африка. Ще му бъде много мъчно, ако му откажа.
— По-късно тогава. След като се разделиш с него…
— Невъзможно — отривисто рече Гретхен. — Отиваме на една голяма забава и ще останем до късно.
— Тогава утре?
Гретхен го изгледа внимателно и се усмихна.
— Ти имаш голямо желание, нали?
— Да — призна той.
— Доволен ли си от миналата нощ? — Тя застана отново пред огледалото и се зае да довърши прическата си.
— Много.
— Ти си толкова мил! Каква хубава брошка ми подари! — Тя се приближи до него, наведе се и леко го целуна. — Да, брошката не е никак лоша, но в тоя магазин продават чудесни обици, които подхождат много към нея…
— Ще ги получиш — каза студено Християн, като изпитваше презрение към себе си за този явен подкуп. — Утре вечер.
Гретхен докосна устните му с върха на пръстите си, както обичаше да прави.
— Ти наистина си много мил човек.
Християн изпита желание да я прегърне и привлече към себе си, но се опомни и се въздържа.
— Да доведа ли Елоиза? — добави усмихнато тя.
Християн притвори очи, припомняйки си бурните пиянски оргии от предишната нощ. В тях имаше нещо много болезнено и извратено и в друго време той би се срамувал от себе си, но сега…