— Да — отвърна той бавно, — защо не?
Гретхен се закиска.
— А сега трябва да бягам. — Тя се отправи към вратата, но се спря. — Не е зле да се обръснеш. В аптечката има бръснач и американски тоалетен сапун. — После добави с усмивка: — Те са на лейтенанта, но аз зная, че няма да имаш нищо против! — И като му помаха с ръка, забърза навън за срещата си с генерала и жената, която бе родила благополучно десетото си бебе.
Следващата седмица протече за Християн бурно и сякаш в някаква мъгла. Градът, с милионите си забързани за някъде обитатели, грохотът на трамваите и автобусите, плакатите пред вестникарските редакции, чиновниците и генералите в блестящите си униформи, които профучаваха край него по улиците в дълги бронирани коли, тълпите войници — отпускари и на служба — бюлетините за завзети територии и избити противници в Русия — всичко това му се струваше някак си съвсем нереално и далечно. Само квартирата на Тиргартенщрасе, само бялото тяло на жената на лейтенант Харденбург бяха осезаеми и реални. Християн й подари обиците, а после писа отново вкъщи за пари и купи една златна гривна и пуловер от някакъв войник, който ги беше донесъл от Амстердам.
Гретхен свикна да го вика по всяко време от пансиона, където се беше настанил. Той престана да ходи из града и по театри, лежеше по цял ден и чакаше звъна на телефона в мръсния хол на партера, за да изтича при нея.
Квартирата на Гретхен стана за него единствената твърда опорна точка в околния призрачен и недействителен свят. Понякога, когато го оставяше самичък, той обикаляше неспокойно из стаите, разтваряше шкафове и чекмеджета, надничаше в писмата и разглеждаше различните фотографии, които откриваше забутани между книгите. По характер Християн беше затворен човек и уважаваше чуждите тайни, но с Гретхен въпросът стоеше по-другояче. Той искаше да я овладее — и нея, и нейните мисли, и притежанията й, да узнае пороците и желанията й.
Апартаментът беше просто натъпкан със заграбено имущество. Един икономист можеше спокойно да напише историята на немските завоевания в Европа и Африка само по вещите, които бяха разхвърляни небрежно из квартирата на Гретхен — вещи, донесени тук от върволицата важни, окичени с военни отличия и обути в лъснати обуща офицери, които от време на време довеждаха Гретхен със своите тежки служебни коли до главния вход на къщата, докато Християн ги наблюдаваше ревниво, скрит зад прозореца на спалнята.
Освен богатия запас от напитки, които той бе видял още първия ден, тук имаше различни сиренета от Холандия, шестдесет и пет чифта френски копринени чорапи, цял куп шишета с парфюми, обсипани със скъпоценности токи и старинни ками от всички части на Балканите, златотъкани чехли от Мароко, кошници с грозде и круши, донесени със самолет от Алжир, три кожени палта от Русия, една малка скица от Тициан, задигната от Рим, два свински пушени бута от Дания, които висяха в килера зад кухнята, цял рафт с френски шапки (макар че Християн никога не бе виждал Гретхен да носи шапка), чудесен сребърен кафеник от Белград, масивно, тапицирано в кожа бюро, което предприемчивият лейтенант беше задигнал от някаква вила в Норвегия и бе успял да го прехвърли през морето…
Писмата — небрежно захвърлени на пода или забутани под списанията по масите — бяха от най-далечните краища на новата германска империя; макар и написани на най-различен стил — от нежни, лирични излияния на млади учени на служба в Хелзинки, до сухи, порнографски изповеди на стареещи професионални военни под командването на Ромел в Западната пустиня — те всички до едно съдържаха нотки на тъга и признателност. При това всяко писмо обещаваше нещо: ту парче зелена коприна, купена в Орлеан, ту пръстен, открит в някой магазин в Будапеща, ту медальон със сапфири, задигнат от Триполи…
В някои от писмата се споменаваше — кога само с лека ирония, кога с намеци за минали оргии — за Елоиза и някакви други жени. Християн вече смяташе Елоиза почти за нормален човек, във всеки случай поне в сравнение с фрау Харденбург. Със своята рядка красота, сладострастие, и неукротима жизненост Гретхен просто излизаше от рамките на всякаква представа за нормално човешко поведение. Наистина сутрин тя често вземаше бензедрин и други подобни средства за възстановяване на силите, които пилееше така лекомислено и бясно, а понякога си инжектираше сама огромни количества витамин B, който според думите й премахвал веднага умората след нощните оргии…