Когато арабите обсъждаха какви мерки да вземат, за да отмъстят за смъртта на часовия, отнетите животни и оръжието, круменът, който добре познаваше характера на Голах, помоли арабите и той да каже своето мнение. Той посочи на север и каза, че само в тази посока трябва да се дирят следите на Голах.
— Но защо синът му побягна на друга страна?… — попита един от арабите, като показваше следите на откраднатия кон, които водеха на северозапад.
— Ако тръгнете на север — възрази круменът, — сигурно ще намерите Голах, но ако останете тук, без друго ще чуете поне още веднъж за него.
— Как? Нима той може да бъде на две места едновременно? Че той не е с две глави я?!
— Не, но ще се върне по следите ви, ето какво искам да кажа.
Въпреки всичките уверения на крумена, арабите продължаваха да мислят, че най-сигурно е да открият похитената им собственост, ако тръгнат в посоката, която имаха намерение да следват, а именно по следите на коня и камилата.
Като се посъветваха, решиха да продължат пътя си.
Сега арабите прекрасно съзнаваха, макар и късно, колко неблагоразумно бяха постъпили с Голах. Поради тяхната снизходителност страшният негър бе вече на свобода, а по всяка вероятност към него щеше да се присъедини и синът му. В негово лице те виждаха враг, от когото трябваше постоянно да се пазят. При тази мисъл водачът се закле в брадата на Пророка: никога да не щади никого, който му попадне в ръцете, да бъде убиван, за да не му създава неприятности. Този арабин бе висок, брадат, снажен чалмоносец с необикновено дълга пушка, забучена с пищова в украсен с цветенца бял пояс. Стискаше пушката гневно с едната ръка, а с другата винаги пазеше висяща под пояса торбичка навярно за дребни пари. Белите, като го гледаха, си представяха зад гърба му сводове на сарай. Почти цял час вървяха те по дирите на камилата, ясно отпечатани на пясъка, но после тези дири започнаха постепенно да изчезват и най-после съвсем се изгубиха. Следите бяха заличени от силния вятър, той ги бе засипал с пясък. Но след малко арабите получиха ново доказателство, че вървят по истинския път. Главатарят, който яздеше най-отпред, погледна надясно и видя на пясъка предмет, който възбуди любопитството му. Препусна с камилата и придружен от ордата, стигна до мястото.
Беше труп на жена, обърната с лице към небето. Само един поглед беше достатъчен, за да се види ясно, че е Фатима. Главата й беше отрязана и сетне сложена на място.
Зловещото зрелище говореше на арабите, че Голах е изоставил лъжливата посока, върнал се е назад и сега се намира някъде наблизо. По всяка вероятност се върти около пътя, откъдето предполага, че ще минат враговете му.
Като тръгна подир Голах, Фатима навярно бе предчувствала грозната си участ и затова с такава трогателна молба се бе обърнала към другите му две жени да пазят детето й. Двете жени обаче не се учудиха много, като видяха трупа й — те бяха очаквали подобен край за любимката.
Керванът спря за кратко и жените погребаха тялото на Фатима. После продължиха пътуването.
Зетят на Голах, който също бе станал от свободен човек роб, не показваше никак, че се чувствува зле в новото си положение.
Той дори се стараеше колкото може повече да бъде полезен на новите си господари и с голяма грижливост разтоварваше вечер камилите, нагласяваше шатрите и строеше лагера.
Докато другите унищожаваха оскъдните си порции „соглех“, една от камилите, взети от Голах, се отдалечи малко от лагера. Зетят на черния шейх се завтече към камилата, като каза, че отива да я върне, но в действителност имаше съвършено друго намерение. Като стигна камилата, той се метна на гърба й и някак особено извика. Вярното и умно животно, привикнало на тоя глас, разбра много добре смисъла и припна бързо на север. Това развълнува много силно тълпата. Никой не предвиждаше подобна постъпка от страна на младия роб и затова арабите не можаха веднага да се спуснат подире му.
Нямаше още назначен караул, а когато започнаха да стрелят след беглеца, той вече беше изчезнал в полумрака. Гърмежите не му нанесоха никаква вреда, само усилиха препускането на камилата.
Измамените араби, единият от които загуби роба си, а другият — камилата си, започнаха да се приготвят да преследват беглеца. Те се надяваха да го стигнат със своите бързи камили. Но настъпилата тъмнина не даваше никаква надежда за успех.
Когато двамата заминаха да гонят роба, другите араби се въоръжиха от глава да пети.
Шейхът заповяда да съберат робите и се закле в брадата на Пророка, че ще предаде всички врагове на смърт за назидание на своите роби Хари Блаунт и крумена. Повечето от останалите араби също бяха страшно разгневени: господарят на Стария Бил изля яда си върху него и го би, докато не изчерпа всичките си запаси от ругатни на всички езици.