— Извинете, че ви прекъсвам, но ми се виждате много по-млад, отколкото казвате — рече той. — И аз никога няма да повярвам, че наистина четиридесет години ходите из пустинята. Навярно бъркате малко…
Като се погледаха известно време внимателно, двамата се хвърлиха един другиму в обятията.
— Бил!
— Джим!
Най-после братята се намериха.
Младите моряци си спомниха разказа на Бил за неговия брат и веднага си обясниха сцената между двамата. Те отидоха при крумена, който доказваше защо товарят корабите с такива камъни, но Сайди Ахмед и другарите му още не вярваха.
Съобщиха на Джим, че новодошлите намират камъните за съвсем непотребни.
— Разбира се — отговори Джим, — как няма да казват така, като се мъчат да ви разубедят, да ги оставите, та да ги вземат те. Не виждате ли, че са лъжци?
— Кой от вас ме издаде? — попита Джим моряците, когато арабите си отидоха.
Казаха му, че круменът е направил неволно тази грешка, защото не беше предупреден.
— Трябва да поговоря с него — каза братът на Бил. — Ако се досетят арабите, че съм ги излъгал, веднага ще ме убият, а на вашия шейх ще ограбят цялата собственост.
Доведоха крумена и Риад Абдула в шатрата.
— Не разубеждавайте господарите ми — каза Джим на шейха, — защото ако узнаят истината, ще ви оберат всичко, каквото имате. Вие им наговорихте достатъчно, лесно могат да се досетят, че съм ги излъгал. Животът ми е в голяма опасност, ако остана при тях, затова ме откупете, да си вървим по-скоро.
— Наистина ли камъните нямат никаква стойност?
— Не повече от пясъка, но понеже тези хора са тръгнали за плячка, в краен случай ще ограбят вас.
— Вие сте болен и ако ви купя, няма да можете да вървите — каза Раид Абдула.
— Позволете ми да се кача на една камила само докато се скрием от очите на господарите ми — каза Джим, — а после ще се уверите дали мога да вървя. Те ще ме продадат изгодно, защото ме смятат болен. Но аз съм здрав.
Старият шейх се съгласи и даде заповед да се приготвят за път.
После извика Сайди Ахмед и го помоли да му продаде няколко камъка.
— Бисмиллях! Не! — отговори последният. — Ти ми каза, че те не струват нищо, и понеже си правоверен, не искам да ти продам лъжлива стока.
— Тогава подари ми няколко!
— Не! Аллах да пази Сайди Ахмед! Той никога не прави на другаря си недостоен подарък!
— Аз съм търговец — продължи Раид — и искам да зная какво мога да купя от вас.
— Да! При мене има едно куче християнин!
Арабинът посочи към Джим.
— Господарю, ти ми обеща да ме заведеш на север, не ме продавай! Чакай да се поправя, тогава ще работя за двама!
Но Сайди не обърна внимание на молбата му и го продаде за една риза и една малка шатра от камилска вълна.
Раид Абдула и другарите му, като купиха Джим, заминаха веднага. Оставиха Сайди Ахмед да продължава с шайката си да вади камъните.
Глава осемнадесета
БРАТЪТ НА БИЛ
Керванът пътуваше така бързо, че робите едва смогваха да вървят след камилите. Бил не можеше да започне някакъв разговор с брат си и чакаше по-удобно време за това. Най-после керванът спря да нощува и моряците се наредиха около Джим.
— Е, братко — каза Бил, — разкажи ни как прекара в пустинята. Ние и сами можем да си представим твоите мъки, защото ги изпитваме от известно време на гърба си. Няма нищо чудно, дето ти се е сторило, че си от толкова години в пустинята.
— Да, според моите сметки излизат четиридесет и три — отговори Джим. — А ти, Бил, като че ли никак не си остарял, откакто те видях за последен път. Преди колко години беше това?
— Преди единадесет.
— Само единадесет?! Не, братко, ти се лъжеш… Скитам се повече от четиридесет години из пустинята!
— Знам, сигурен съм, че се видяхме преди единадесет години! Повярвай ми, през този месец, на четиринадесето число, ще изпълниш четиридесетата си година… Ти просто грешиш и това никак не ме учудва!…
— Ох, може би си прав, наистина възможно е, защото е съвсем немислимо да се брои времето в Сахара. Тук няма нито пролет, нито лято, нито есен, нито зима — всеки ден прилича на другия, както си приличат две секунди от една и съща минута. Но още ми се ще да вярвам, че се скитам повече от единадесет години из пустинята.
— Не, уверявам те!… Дори се чудя, че след толкова теглила можа да ме познаеш!
— Познах те, когато заговори и започна да смесваш ирландския език с шотландския. И по твоето произношение!
— Виждаш ли, Колин — каза Бил, — моят брат е дванадесет години по-млад от мен. Когато той тръгна на училище, аз бях вече доста голям и печелех пари, за да го издържам. Вярвам, че не е забравил това, и се надявам, че е щастлив, че ме вижда пак!