— Англичани ли бяха те?
— Не, испанци.
— Така си и помислих! Ако бяха англичани, сигурно щяха да бъдат откупени!
— Това е още неизвестно — отговори търговецът. — Английският консул не стои винаги в Мохадор и кой знае дали ще се съгласи да откупи свои съотечественици.
— Но това няма никакво значение за нас! — каза Джим. — Единият от другарите ни има в Мохадор чичо, той е богат търговец и ще откупи не само него, а всички ни. Трима от младите ми другари са офицери от английския флот, бащите им са богати — големи шейхове в страната си, а самите те служеха на един кораб, за да станат капитани. Но претърпяха корабокрушение. Чичото на другаря ни ще откупи всички нас!
— Чий чичо е богат търговец? — попита единият арабин.
Джим посочи Хари Блаунт.
— На този — каза той, — чичо му има много кораби, които идват всяка година в Свеора с богати стоки.
— Как го казват?
Джим се обърна към Хари.
— Господин Блаунт — прошепна той, — кажете нещо. Каквото ви дойде наум.
— За Бога, придумайте ги да ни купят! — извика Хари в отговор на Джим.
Понеже трябваше да предаде името на арабите приблизително така, както Хари бе произнесъл последните думи, Джим им каза, че английският търговец се нарича: „За Бога, да ни купят.“
Като им повтори няколко пъти тези думи, арабите започнаха да ги повтарят по своему.
— Попитайте го — каза единият от тях — сигурен ли е той, че чичо му „За Бога, да ни купят“ ще се съгласи да откупи всички ви?
— Когато свърша — каза Джим на Хари, — вие кажете „да“, кимнете утвърдително с глава и изречете няколко думи.
— Да! — извика Хари с утвърдителен знак. — Аз започнах май да ви разбирам, Джим, работата върви напред!
— Да — отговори Джим, като се обърна към арабите. — Той каза, че чичо му ще откупи всички ни, а ние после ще му върнем парите.
— Но и черният ли е англичанин? — попита арабинът.
— Не, но говори английски. Той е служил на английски кораби и ще бъде откупен заедно с нас.
Арабите си отидоха, обещавайки да дойдат на следния ден. Джим разказа на другарите си своя разговор с тях и слаба искрица на надежда блесна в душите им.
— Говорете им каквото щете — каза Хари, — обещайте им каквото искат. Вярвам, че ще ни откупят, макар да нямам никакъв чичо в Мохадор и да не знам положително има ли английски консул в това пристанище, или не.
— Единствената надежда за нашето спасение е да идем в Мохадор — каза Джим. — Мисля, че не вършим никакво престъпление, ако успеем да ги убедим да ни отведат в Мохадор. Тези араби смятат, че ще спечелят доста пари от нас, и ако употребявам по някоя и друга лъжа, за да ги убедя, вярвам, че не съм отговорен само аз. А вие — обърна се той към крумена, — пазете се да не ви разберат, че говорите арабски, защото няма да дадат и пукната пара за вас. Когато дойдат утре, говорете им на английски, за да повярват, че и вие ще бъдете откупен.
Сутринта на другия ден арабите дойдоха пак при робите и ги разгледаха един по един.
Като се убедиха, че всички ще издържат на дългия път, единият от тях каза на Джим:
— Ще ви купим, ако ни докажете, че не ни лъжете и ако приемете нашите условия. Кажете на роднината на английския търговец, че искаме за всеки от вас по сто и петдесет испански долара откуп.
Джим предаде това на Хари, който веднага се съгласи с предложената сума.
— Как се казва чичо му? — попита единият от арабите. — Нека да каже той сам.
— Питат за името на чичо ви — каза Джим, като се обърна към Хари. — Повторете им думите, които ми казахте вчера.
— „За Бога, да ни купят!“ — извика Хари.
Арабите се спогледаха, а изразът на лицата им говореше: „отлично!“
— Сега — продължи единият — ние сме длъжни да ви кажем, че ако сте ни излъгали, ще отрежем главата на роднината на търговеца, а всички вас ще върнем в пустинята, където ще прекарате живота си във вечно робство!
Джим преведе думите на купувача.
— Много добре! — извика Хари, като се засмя в отговор на заплахата. — Това ми е много по-сладко, отколкото вечното робство!
— Сега погледнете крумена — продължи Джим — и се престорете, че уж говорите нещо с него.
Хари го послуша и се обърна към африканеца.
— Аз се надявам — каза той, — че те ще купят бедния крумен и ние ще успеем да измолим и за него откуп. Той ни оказа големи услуги, та ми е жал да го оставим роб.
— Той е съгласен да купите крумена — каза Джим на арабите. — Но за него не обещава повече от сто долара. Може би чичо му да не иска да плати повече.
Арабите си поговориха малко и единият каза: