— Добре. Съгласни сме. Пригответе се за път, защото утре рано ще тръгнем.
Арабите си отидоха. Робите бяха завладени от голяма радост, предусещайки, че скоро ще бъдат свободни.
Джим им предаде целия си разговор с купувачите.
— Познавам добре характера на мюсюлманите-араби — каза той — и нарочно не исках да приема напълно условията им, без да се пазаря, иначе те биха се усъмнили. Освен това круменът не е английски поданик, та е възможно да се срещнат по-големи затруднения при откупа, затова им предложих по-малка цена за него.
Вечерта им донесоха добра храна, по обилието на която заключиха, че е от новите им господари и се зарадваха пред мисълта за едно добро бъдеще. Легнаха си да спят и за първи път след корабокрушението прекараха добра нощ.
Глава двадесета
НОВИТЕ МЪКИ
Сутринта на другия ден мюсюлманите доведоха три магарета, на които трябваше да яздят подред белите им роби по време на пътуването. А на Хари като роднина на богатия търговец дадоха да язди камила.
Хари не се съгласяваше на това предпочитание, но мюсюлманите настояваха на своето, освен това Джим му даде знак да мълчи:
— Те смятат, че вашият роднина ще откупи и нас, та ви правят тази чест. Не се отказвайте от камилата, за да не заподозрат нещо, иначе всичко е изгубено. Не забравяйте и какво ви чака, ако не се намери някой в Мохадор, да ни откупи. Смело приемайте наградата за риска, който ви заплашва.
Другият крумен беше на нивата, когато керванът замина, та не можа да се прости със своя щастлив съотечественик.
След двайсетина мили по плодородната област мюсюлманите търговци стигнаха до водосбор, около който се разположиха за нощуване. Водосборът беше направен от камък и събираше всичката вода, която се стичаше на тънки струи.
Джим позна тази местност. Той разказа на другарите си, че водосборът е построен от някакъв старец преди сто години, че паметта му се почита от арабите и до днес.
Круменът, който остана в селото, успя да побегне от арабите и през нощта стигна до водосбора, където нощуваха нашите пътници. Когато на сутринта керванът продължи пътя си, той тръгна подире му.
Но не се радва дълго на въображаемата си свобода. Още на другия ден се показаха трима души с камили, които идваха към кервана. Бяха Риад Абдула и двама негови другари.
Те препускаха много силно, бързайки да настигнат беглеца, и изглеждаха страшно разсърдени от смелия опит на нещастника. Моряците се опитаха да придумат арабските търговци да го купят, но Риад Абдула искаше голяма цена. Той каза, че круменът му е полезен в полската работа и поиска за него такава цена, срещу която търговците веднага се отказаха и нещастникът бе взет отново от стария арабин.
— Не ви ли казах по-рано, че ако им работим, няма никога да ни освободят? — каза Джим на другарите си.
Всички признаха, че той има право и че само неговият твърд характер е причината да се спасят. Иначе щяха да робуват вечно като бедния африканец, без да са в състояние да подобрят положението си.
На другия ден търговците спряха при кладенец, където беше разположен голям керван. На полето пасяха стада. Белите роби сега можеха свободно да изучават нравите на този скитнически народ и видяха за пръв път как се приготвя масло по арабски.
Вземаха кози мех и го напълваха с мляко — камилско, овче, магарешко или козе, закачваха го при входа на някоя шатра и го люлееха, докато маслото се появеше на повърхността. Тогава жените го отделяха с черните си пръсти.
Арабите с особена гордост говореха, че са първите, които са измислили начина за добиване на масло.
Това обаче не бе в пълна степен тяхна лична заслуга, по-скоро бе резултат от техния начин на живот. Защото при пътуването си от едно място на друго арабите слагаха пълните с мляко мехове върху камилите си и в резултат на дългото друсане маслото се отделяше само на повърхността. Това именно им бе дало повод да започнат да изваждат маслото от млякото по гореописания начин.
При тази почивка дадоха на робите ечемичени пити и малко масло, което им се видя много вкусно въпреки не твърде хигиеничното му приготвяне.
Вечерта тримата търговци и няколкото араби насядаха в кръг. Запалиха голяма лула с тютюн и започнаха да пушат всички от нея.
Водиха доста оживен разговор и често споменаваха думата „Свеора“, което ще рече Мохадор.
— Разговорът се отнася до нас — каза Джим. — Трябва да се узнае какво именно обсъждат. Страх ме е да не се случи нещо ужасно.
— Слушай — каза той на крумена, — те не знаят, че им разбираш езика. Иди легни при тях и се престори, че спиш, но не изпускай нито дума от разговора им. Ако аз отида, ще ме изпъдят.