— Няма да ги заведа — отговори Бо-Музем, — докато не се уверя, че ще дадат за тях откуп.
— Няма нищо да получите от Свеора. Техният консул няма да ви даде нито един долар и пак ще ги освободи.
— Но аз нося писмо от един роб до негов чичо, богат търговец в Свеора, който ще откупи всичките.
— Кучето ви е излъгало. Той няма никакъв чичо в града. Ако искаш, ще ти докажа. В това градче има един евреин от Мохадор, който познава всичките неверни търговци в града и знае езика им. Покажи му това писмо.
Бо-Музем се отправи веднага, придружен от скотовъдеца, към къщата на евреина. Евреинът взе писмото на Хари и попита арабина до кого е адресирано. Той отговори:
— До английския търговец в Мохадор.
— Бисмиллях! — извика Бо-Музем. — Всичките английски търговци не могат да бъдат чичовци на това куче! Кажете ми — продължи той, — чували ли сте в Мохадор за някой богаташ „За Бога, да ни купят!“?
Евреинът едва сдържа смеха си. Обясни на арабина истинското значение на тези думи.
— Стига толкова — каза Бо-Музем, — веднага ще се върна и щом пристигна, ще заколя кучето, което се подигра с нас, а другарите му ще продам!
На другия ден Бо-Музем и скотовъдецът се запътиха към селото, където бяха робите.
— Аз искам — каза скотовъдецът, след като излязоха от градчето — да купя сега няколко християни.
— Бисмиллях! Че защо? — учуден попита Бо-Музем. — Нали сам ми каза по-рало, че те са те разорили?
— Така е — отвърна скотовъдецът, — но искам сега да си отмъстя! Робите, които купя, ще умрат от работа и глад. О, ще им дам аз да разберат кой съм!
— В такъв случай мога да ти помогна — каза Бо-Музем. — Ние имаме още трима бели. Единия ще убия, щом си отида, а другите ще ти продам.
Скотовъдецът предложи по десет долара и по четири камили за всеки роб, с което другарят му се съгласи.
Бо-Музем се измами страшно. Спътникът му го бе излъгал, че Терънс и Джим са били избягали.
Глава двадесет и трета
РАИС МУРАД
През последните шест дни робите не прекараха съвсем лошо. Не страдаха вече от глад и жажда.
Един ден ги посети господарят им с един млад, много красив мавър.
Той им каза да станат и ги разгледа един по един.
Мавърът беше облечен със скъпа горна дреха, обшита разкошно на гърдите и ръкавите, с качулка с пискюли, носеше изящно подстригана брада. Широките кожени обуща и красивият пояс допълваха отлично неговия костюм. Очите му гледаха сладострастно.
Към него се отнасяха с особена почит, което даваше да се разбере, че е някаква знаменита личност. С него дойде и многобройна свита, която яздеше на великолепни арабски коне.
Като разгледа робите, мавърът си отиде, а арабите им съобщиха, че вече са собственост, на знаменития чужденец.
Надеждата за свобода, която тъй блазнеше нещастниците от няколко дни, се пръсна като дим при тази злокобна вест.
— Да идем при господарите си! — извика Хари. — И да им кажем да не ни продават! Тръгнете след мен!
Всички последваха Хари към жилището на шейха.
— Защо ни продадохте? — попитаха те. — Нима забравихте своите обещания? Защо отиде тогава другарят ви за откуп?
— Че какво от това? — отговориха арабите. — Каква цена ще получи Бо-Музем за вас?
— Сто долара за мен — отговори круменът — и по сто и петдесет за всеки от приятелите ми.
— Вярно е. Но за да ви заведем в Мохадор, трябва да бием още сума път.
— Разбира се.
— Добре, но Райс Мурад е богат мавър и заплати за всеки по сто и петдесет долара. Няма ли да бъдем най-големите глупаци на света, ако след това ви заведем в Мохадор, където може и нищо да не получим? Вече е късно: свършихме работата с Райс Мурад. Вие вече му принадлежите.