След този отговор моряците разбраха, че съдбата им се намира в ръцете на мавъра. Те помолиха крумена да попита в каква посока ще ги отведе новият им господар.
Но веднага им бе заповядано да си вървят в обора и по-скоро да обядват. Бил каза, че няма никакъв апетит и не е в състояние да глътне дори една хапка.
— Не скърби, старче — каза Хари, — надеждата не е изгубена съвсем!
— Аз пък мисля, че вече всичко е изгубено! — забеляза Колин.
— Ако непрекъснато меним господарите си, най-после ще намерим и такъв, който ще ни заведе в Мохадор.
— На това ли залагаш надеждата си за нашето спасение? — продума Колин с отчаян глас.
— Спомнете си за брат ми — намеси се и старият моряк. — Досега той е променил доста господари и още се скита из пустинята немил-недраг, още робува, а може би и никога вече няма да се освободи.
— Ще се покоряваме ли на новия си господар? — попита Колин.
— Да! — отговори Хари. — Гърбът ми още не е заздравял от бой. Преди да се подложим на нови мъки, нека се уверим дали упорството ще ни помогне нещо.
За да пътува по-бързо, Райс Мурад купи четири коня за робите. Докато оседлаваха конете, те се помъчиха да узнаят накъде ще ги заведе мавърът, но вместо точен отговор чуха следното:
— Само един Бог знае това. Той иска сляпо да му се покоряват всички хора! Ние не можем да ви кажем къде отиваме!
В момента, когато мавърът и неговият отряд се готвеха да тръгнат, в селото пристигнаха Бо-Музем и скотовъдецът.
Глава двадесет и четвърта
ВРЪЩАНЕТО НА БО-МУЗЕМ
Като видяха Бо-Музем, белите роби се затичаха насреща му.
— Попитай го — извика Хари на крумена, — ще ни откупят ли, ще видим ли най-после свободата? Нашата фрегата?
— Тука, тука! — Бил улови африканеца за ръката и му посочи скотовъдеца. — Научи от този къде са брат ми Джим и Терънс!
Круменът не можа да изпълни молбата нито на единия, нито на другия, защото Бо-Музем, като съгледа робите, даде свобода на гнева си:
— Кучета! Лъжци! Да се съберат всички жени и деца, за да гледат как ще отмъстя на кучето християнин, който се осмели да ме излъже!
Но в тази минута другите двама араби му казаха, че белите роби не принадлежат вече на него.
Бо-Музем не би се възпротивил на тази толкова изгодна продажба, ако Хари Блаунт бе останал непродаден. Но като видя, че жертвата се измъква из кръвожадните му ръце, той едва не побесня. Караше се на другарите си, че са продали робите в негово отсъствие, когато те нямат право на това, защото кучетата християни еднакво принадлежат както нему, така и на другите.
В това време се намеси и Мурад, който заповяда на слугите си да обградят робите и веднага да тръгват.
Моряците бяха вече на конете си и тръгнаха към изхода на селото, без да обръщат внимание на разсърдения Бо-Музем. Единствен скотовъдецът споделяше гнева на арабина, тъй като бе купил от него робите на такава ниска цена.
Като заинтересовано лице той също се намеси в разговора и каза на мавъра, че бил купил робите още вчера. Започна да се оплаква, че по този начин претърпява големи загуби и се закани да събере двеста души, за да си отмъсти.
Но Мурад не обърна внимание на думите му и макар да беше вече нощ, заповяда на отряда си да върви по пътя към Ахадец.
Като се обърна, той видя как скотовъдецът се носеше като вихър към противоположната страна.
— Много ми се щеше да узная нещо за Джим и Терънс от този човек, но вече е късно! — каза Колин.
— Да, много късно — повтори Хари. — Какво нещастие, че не го оставиха да купи и нас. Щяхме да бъдем отново всички заедно.
— Никак не скърбя за това! — каза Колин. — Преди няколко минути се отчайвахме, че ни продадоха на мавъра, но тъкмо това спаси живота на Хари!
— За какво мечтаеш, стари наш Бил? — попита шотландецът.
— За нищо; не искам и няма за какво да мечтая.
— Отиваме към Мохадор! — каза круменът.
— Тъй ли? — извика Хари. — Значи надеждата ни не е изгубена!
— Никак не ме радва това! — Колин отбеляза тъжно. — Не чухте ли, че Бо-Музем не е намерил там никого, който би се съгласил да ни откупи?
— Той не е бил в Мохадор — намеси се круменът. — За толкова късо време е невъзможно да иде дотам и да се върне.
— Африканецът има право — каза Хари, — помня, когато арабите казаха, че за да се отиде в Мохадор, трябват четири дни път, а той се върна на шестия.
Маврите прекъснаха разговора на робите, тъй като всяка минута им подвикваха да карат по-бързо.
Настана страшно тъмна нощ. Бил каза, че не е в състояние да управлява тази сухопътна ладийка; той и без това се крепеше с мъка върху коня. Към полунощ слезе от коня и каза, че не може повече да язди, защото не иска да си чупи без време главата.