— И преди съм ходила на къмпинг.
Кеш изсумтя, очевидно без да е особено впечатлен.
— И съм правила дълги преходи.
— А кой ти е носил раницата?
— Сама съм си я носила.
Той отново изсумтя. Отношението му не бе особено окуражително.
Внезапно Марая бе осенена от вдъхновение.
— Аз ще готвя. Дори ще мия чиниите. Може ли?
Кеш се вгледа в искрящите й очи и елегантната длан, положена върху голата му ръка и разбра неизказаната открито молба. Обзе го желание да я чуе как му се моли като на любовник, а не за да си осигури уменията му на златотърсач.
— Не става — каза Кеш по-грубо, отколкото искаше.
Марая трепна, сякаш я бе зашлевил. Колебливо отдръпна ръка от неговата.
За момент очите на Люк се разшириха, а след това се присвиха, преценили ситуацията по мъжки. Скоро устните му се извиха в усмивка, в която имаше и съчувствие, и веселост, защото осъзна какъв е проблемът на Кеш.
— Ако бях на твое място, гранитни човече, — изрече бавно Невада — щях да си променя мнението.
Кеш го погледна ядно.
— Само дето не си на мое място.
— Да не би това да означава, че ще дойдеш мен да търсим злато? — обърна се Марая към Невада с надеждата гласът й да не издаде колко наранена се чувства от грубия отказ на Кеш.
— Извинявай, дебеланке — каза Люк и по този начин пресече отговора на Невада. — И без това нямам достатъчно хора. Не мога да си позволя да загубя Невада.
— Колко жалко — каза спокойно Невада. — Жалко, че картата със съкровището няма да бъде използвана.
— Какво? — изрекоха в един глас Люк и Кеш.
Без да каже и дума, Невада побутна някакъв лист към Марая. Кеш се наведе над рамото й, но сдържа дъх, за да не усеща лекия й примамлив аромат.
— Аз съм войн, не златотърсач — продължи Невада. — Въпреки това съм разчитал не една и две карти, рисувани от полуграмотни хора. Честно казано, тази май показва пътя към мината на Лудия Джак.
Пета глава
Кеш едва сдържа недоволството и гнева си и вдигна поглед от потъмнелия от времето лист към невинното изражение, изписало се по лицето на Марая.
Нищо чудно, че е полудяла да размени правата си за несъществуващото наследство срещу разрешението на Люк да търси злато в „Рокинг Ем“. Имала е, значи карта как да открие мината на Лудия Джак!
И въпреки това Марая изглеждаше толкова уязвима, когато молеше Кеш за помощта му.
Малка лъжлива артистка. Господи! Защо си направил мъжете такива глупаци? А защо аз съм най-глупав сред глупаците?
Марая вдигна поглед от листа към Невада и се усмихна кисело.
— И аз много се развълнувах първия път, когато я видях. След това я разгледах отново, а след това отново. Разучавах я, докато не ме заболяха очите, но така и не успях да разбера две трети от драсканиците. Дори и да предположа, че Лудия Джак я е рисувал, а това изобщо не е сигурно, той дори не е отбелязал север и юг и аз няма начин да се ориентирам. Ако пък трябва да се ориентирам кое как по е, направо ми се вижда невъзможно. Сигурно онзи перко наистина е бил неграмотен. На тази карта няма нито една буква.
— Той не е имал нужда от думи. Познавал е всяко кътче от земята, за какво му е била азбука? — Невада обърна картата, така че тя застана на единия заоблен от годините ъгъл. — Ето това е север — каза той и посочи горния ъгъл.
— Сигурен ли си? — попита учудено тя. — Как успя да разбереш?
— Прав е — потвърди след малко Кеш. Вгледа се в картата с нарастващо вълнение. — Това е Мустанг Пойнт. Нищо друго наоколо няма такава форма. Това означава… да, ето го. Черния Каньон. Следователно това тук е Сейтънс Бат, което ще ни отведе през тясната долина към Блек Спрингс… — Гласът на Кеш премина в неразбираемо мърморене.
Марая наблюдаваше с широко отворени очи движението на дългия показалец на Кеш, докато той изброяваше напълно непознатите за нея имена. След това той зареди думи, които бе чувала преди, груби думи, които й подсказаха, че е изгубил ориентация. Понечи да попита какво не е наред, но се спря. И Люк, и Невада се бяха привели над картата пред нея и следяха линиите, които водеха към неясна местност, където някой май бе разлял кафе, за да замаже нарочно центъра на картата.
— По дяволите, та това може да изкуши и светец — каза Кеш и добави няколко израза, които бяха напълно чужди на светците. — Някой тъпак е омазал най-важната част от картата. Тя вече за нищо не става!
— Не съм съгласен — каза Люк. — Сега поне знаем в кой район да се съсредоточим.
Кеш погледна приятеля си с неприкрито отвращение.
— По дяволите, Люк, според теб къде търсех през последните две години?
— А! Значи в района на Девилс Пийк.
Кеш изръмжа.