— Добро име са му измислили. Там има повече скални пукнатини и пещери, поточета и рекички, отколкото в дванадесет други планини. Имам чувството, че господ сам е стоварил там чука си. Използвах хижата при Блек Спрингс за база. До този момент съм проучил единствено долната една трета.
— И откри ли нещо?
— Пъстърва — засмя се Кеш.
Марая облиза устни.
— Пъстърва ли? Истинска, дива планинска пъстърва, плувала на свобода?
Мъжът не успя да спре усмивката си.
— Да. Сочни игриви дяволи, до една.
— Прясно масло, малко панировка и една щипка…
— Престани — изпъшка Кеш. — Пак огладнях.
— А около Блек Спрингс има ли кресон? — попита тя и се усмихна замечтано.
— Не, но потокът слиза към долината и водата там се охлажда. Блек Спингс е топъл извор.
— Топъл ли? Но това е чудесно! След един дълъг ден, прекаран в разкопки, те чака гореща баня и прясно изпържена пъстърва, бисквити, приготвени в лагера, да не забравяме и салатата от кресон… — Марая издаде звук на нетърпеливо очакване.
Люк тихо се засмя. Кеш изруга, но не с лошо чувство. Той самият често се бе наслаждавал на гореща вана сред твърдите скали. Храната, която Марая спомена, обаче, съществуваше само в мечтите му. Него самият никак не го биваше да готви.
— Значи ще го направиш? — попита несдържано младата жена, усетила, че Кеш омеква. — Нали ще ми помогнеш да открия мината на Лудия Джак?
— Престани да настояваш, дебеланке — отвърна Люк. — Двамата с Кеш ще поговорим по-късно. Насаме.
— Ще ти дам половината от моята половина — опита се да подмами тя Кеш, без да обръща внимание на думите на брат си.
— Марая… — започна Люк.
— Че кой настоява? — попита тя и го погледна напълно невинно. — Moi? В никакъв случай. Аз съм повече от послушна.
Невада погледна Кеш.
— Ще имаш ли нужда от тази карта?
— Не.
— Тогава, ако нямате нищо против, ще я изпратя на едни хора, които са много добри при възстановяването на съсипани документи, за да измъкнат тайната.
Кеш понечи да попита нещо, но в същия момент си спомни къде — и за кого — бе работил Невада, преди да поеме работата в „Рокинг Ем“.
— Аз нямам нищо против — каза Кеш. — Картата принадлежи на Люк и на Марая.
— Вземи я — каза му Люк.
— Разбира се, вземи я. А на кого смяташ да я изпратиш? — полюбопитства Марая.
— Не се тревожи. Те ще се погрижат за нея — успокои я Невада и сгъна внимателно картата по ръбовете, образувани преди много години.
— Няма ли да ми кажеш къде ще я изпращаш?
Все едно че говореше на стената. Невада вече бе станал и се отдалечаваше от масата. Задната врата се отвори и тихо се хлопна след него.
— Не исках да го ядосвам.
— Не си — отвърна Люк и се протегна. — Невада не е по любезностите. Не се усмихва и не се извинява. Но пък за сметка на това е много добър човек. Един от най-добрите. Просто не бива да го притискаш за нищо — добави Люк и погледна Кеш. — Дори и ти. Невада никога не би постъпил по този начин.
Усмивката на Кеш беше тънка.
— Мама не е излюпила малоумни пиленца. Веднъж съм виждал как Невада се бие. Ако някога се навра в неговата лъвска бърлога, няма да си забравя пушката.
— Само че къде ще изпраща Невада картата? — попита с жален глас Марая.
— Нямам представа — призна Люк. — Знам само, че ще си я получиш във вида, в който той я е взел. Може би дори в по-добър.
— Значи знаеш къде я праща.
— Не, но мога да се опитам да позная.
— Хайде, кажи ми — възкликна младата жена, загубила търпение.
Люк се усмихна.
— По всяка вероятност картата ще се озове на някое бюро във ФБР на източния бряг. Или пък в лабораторията на някоя правителствена агенция. Невада невинаги е работил като каубой. — Люк се протегна отново, прозя се и погледна Марая. — Пренесе ли нещата си в къщата?
— Да.
— Всичко ли си подредила?
— Не съвсем.
— Защо тогава не отидеш да довършиш? Ще дойда след малко, за да видя дали нямаш нужда от нещо.
— Защо ми се струва, че това е покана да изляза?
— Защото е така.
Младата жена искаше да протестира, но се сети, че Люк искаше да поговори с Кеш насаме за търсенето на мината.
— Вече не съм на шест — каза тя. — Можете да говорите и пред мен.
Все едно, че не бе казала и дума.
— Не забравяй да затвориш прозорчето на банята, — напомни й Люк, — освен ако нямаш нищо против стария развратен котарак да ти спи в леглото.
Марая погледна Кеш.
— Защо му позволяваш да те обижда така.
Кеш се поколеба в продължение на две секунди, след което даде воля на смеха си, но внезапният блясък в очите му накара сърцето на Марая да забие по-бързо.
Люк поклати глава.
— Лека нощ, дебеланке.