— Да не забравиш да ми донесеш сладки и мляко — отвърна сладко тя, — иначе ще плача, докато заспя.
Люк сграбчи Марая, прегърна я и разроши косата й, сякаш отново беше на шест. Тя се засмя, вдигна се на пръсти, също го прегърна и в следващия момент, усети, че очите й са пълни със сълзи.
— Благодаря ти, Люк — каза тя.
— За какво?
— Че не ме изхвърли, когато се появих без предупреждение.
— Не ставай глупава. Това е домът ти.
— Не — прошепна тя. — Това е твоят дом. Много съм ти благодарна, че мога да го споделя, макар и за малко.
Преди Люк да успее да каже и дума, тя го целуна по бузата и бързо излезе от трапезарията. Кеш стана и се загледа във вратата, възхитен от съвършенството, с което Марая се правеше на безпомощно дете, в кожата на жена. Беше много добра. Много по-добра, отколкото Линда. Но пък Линда имаше преимущество. Беше му казала нещо, заради което бе готов да продаде душата си — беше го накарала да повярва, че носи детето му.
Разбра прекалено късно, че Линда е спала с друг. Ето още едно от нещата, в които жените много ги биваше — да накарат всеки мъж да се почувства като единствен.
— Не се притеснявай за Невада — каза спокойно Люк.
Кеш стреснато се обърна към приятеля си.
— Какво искаш да кажеш?
— Той наистина е много красив, но Марая не може да откъсне очи от теб. — Вече разкрил мислите си, Люк продължи: — Което доказва, че за вкусовете не може да се спори.
— Макар и с брада, Невада не е златотърсач — изтъкна хладно Кеш. — А сърцето на дамата е отдадено на златото.
— Дамата не можеше да откъсне очи от теб, още преди да е разбрала, че си златотърсач. А и ти я позагледа и не смей да отричаш.
Кеш присви сините си очи. Преди да успее да каже и дума, Люк отново заговори.
— Да, да, знам, че мъжът попада между чука и наковалнята, когато пожелае сестрата на най-добрия си приятел. Знам го много добре. Години наред желаех Карла.
— Не толкова много, колкото тя копнееше за теб.
Люк се усмихна на една страна.
— Значи съм бил първокласен глупак. Ако не беше по-големият й брат, който се правеше на сватовник, все още щях да се будя сам посред нощ.
— Ти това ли се опитваш да направиш сега? Да ме сватосаш? Затова ли искаш да замина да търся мината с Марая? Решил си, че ще открием нещо много по-ценно и трайно от златото.
Люк се намръщи от подигравателния тон на Кеш и прокара пръсти през косата си.
— Районът около Девилс Пийк е почти непристъпен.
Кеш вдигна очи към тавана.
— Не мога да я пусна да отиде сама — продължи Люк.
Кеш погледна ръцете си.
— Не мога да я заведа аз.
Кеш вече гледаше в пода.
— Имам нужда от всички работници плюс още петима мъже.
Кеш извърна очи към масата. Люк изруга.
— Зарежи тази работа. Ще накарам Невада да…
— По дяволите — прекъсна го гневно Кеш, вбесен от мисълта за Марая и Невада сами в неизбродната пустош по върхарите на „Рокинг Ем“. Погледна безизразно Люк. — Добре, де. Ще отида. Но знаеш, че обикновено отивам за седмици наред. По този въпрос мислил ли си?
— Марая каза, че разбира от къмпингуване. Освен това винаги можете да разчитате на хижата при Блек Спрингс.
— Мътните да го вземат, нямам това предвид и ти много добре го знаеш! Сестра ти е прекалено сексапилна жена.
Люк наведе глава на една страна.
— Интересна забележка.
Ръмженето на Кеш бе единственият му отговор.
— Сериозно говоря — продължи Люк. — Не че Марая е грозновата, но не бих я нарекъл сексапилна. Невероятна, може би, с тези големи златни очи и прелестна усмивка. Топла. Искрена. Но чак пък и сексапилна.
— И аз не бих нарекъл Карла сексапилна.
— Значи си сляп.
— Не. Просто съм й брат.
— Разбрах какво искаш да кажеш — ухили се Люк.
Последва мълчание, след което Кеш заговори спокойно и разумно.
— Виж сега. Трябва ни половин ден, за да се доберем до хижата на Блек Спрингс ако сме с коне. След това трябва да се катерим по зъберите и през каньоните. Няма начин да спрем на някое място, да поровим час-два и да продължим. Ще бъдем заедно нощи наред.
— Аз ти имам доверие.
— Значи си просто един глупак — каза Кеш, произнасяйки отчетливо всяка дума.
— Ти ми се довери, когато заминах за пущинака из каньона Септембър с Карла — изтъкна Люк.
— Да, бе. Като си помислиш само, че съм го направил. А Карла се оказа бременна и изоставена.
Люк се намръщи.
— Ти не си чак такъв глупак, какъвто бях аз.
— По дяволите…
— Марая е на двадесет и две — продължи Люк, без да изслушва другия мъж. — Завършила е колеж и се държи като разумен възрастен човек. Имам ти доверие в същия смисъл, в който и ти ми гласува доверие. Може и да си един проклет инат и да имаш жените за нищо, но не би докоснал едно момиче, без тя да иска. С теб Марая ще бъде в сигурни ръце. Освен това, каквото се случва между нас двамата не ми влиза в работата.