За момент в трапезарията се възцари тишина. Кеш не помръдваше, пъхнал пръсти в задните си джобове, докато умът му препускаше, за да прецени създалото се положение, предложено му от мъжа, когото обичаше като роден брат. Май имаше само едно заключение — Люк говореше сериозно.
— Е, поне няма да се притеснявам, че Марая ще забременее както стана с Карла.
Горчиво-ироничната мисъл на Кеш остана неизказана. Това бе нещо, за което не можеше да говори.
— Ще запомня какво си казал — заяви Кеш.
Люк кимна, а след това се усмихна широко и тупна приятелски Кеш по рамото.
— Благодаря ти, че ме откачи от въжето. Длъжник съм ти.
— Ами! Прекарвам тук повече време, отколкото в апартамента си в Боулдър.
— Тогава защо не се преместиш тук? Можеш да си вдигнеш къща на другия край на голямото пасище, от другата страна на потока, при Тен и Даяна. Място има достатъчно.
— Някой ден ще се хвана за думите ти и ще направя точно така.
— А защо, според теб, все ти го повтарям? — Люк се протегна и прозя. — По дяволите, иска ми се Карла да беше тук. Не мога да спя добре, когато я няма.
— Направо ми разби сърцето. Я да вървиш да си лягаш.
— Марая ме чака.
— Аз ще й кажа какво сме решили — отвърна Кеш. — Ако имаме късмет, тя ще си промени мнението, когато разбере, че Невада няма да бъде водачът й през пустошта.
— Освен че си сляп, си и глух. Пак ти повтарям, че тя не се интересува от Невада.
Кеш се завъртя на пети и излезе от стаята, без да каже и дума повече, но затвори вратата гръмовно, за да даде да се разбере какво му е настроението.
Навън, хладният летен мрак бе обсипан със звезди, сред които шушнеше въздухът, спуснал се от високите планини към дълбоката долина, център на фермата „Рокинг Ем“. И в старата къща, и в помещението на работниците, грееха светлини. Кеш се движеше с бързите уверени стъпки на мъж, прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в преходи за търсене на благородния метал, от който хората непрекъснато имаха нужда. Въпреки че бе облечен само с риза и дънки, той не забеляза острия бриз. Почука на вратата на старата къща единствено от учтивост.
— Влизай, Люк. Отворено е.
— Кеш е. Все още ли е отворено?
Марая сведе поглед към огромната си памучна нощница и голите крака. За момент й се прииска да е облечена в брюкселска дантела, китайска коприна и да си е сложила френски парфюм. След това въздъхна. Като забеляза колко ядосан изглеждаше Кеш, и гола да беше, нямаше да има никакво значение.
С какво толкова го дразня?
Отговор на въпроса нямаше, освен очевидното. Той не бе във възторг, че ще трябва да я търпи сред дивата природа, както не бе във възторг, когато се наложи да й помогне за колата. Гледаше на нея като на досаден излишен товар. Това не биваше да я учудва. Вторият й баща се бе отнасял с нея по същия начин.
Марая отвори вратата и потисна желанието си да я хлопне, преди Кеш да е влязъл. Той се извисяваше над пея, тялото му очертано в мрака като планина, очите му потъмнели от гняв.
— Влизай, или предпочиташ да ми натриеш сол на главата навън на двора?
Звукът, който Кеш издаде най-любезно можеше да бъде определен като ръмжене. Той пристъпи напред. Марая се отдръпна. Порив на вятър хлопна вратата.
Кеш погледна нощницата, която би трябвало да прикрива извивките на младата жена, но само забеляза примамливите очертания на гърдите и бедрата. Желанието напрегна цялото му тяло и той усети пулсираща нужда. От мисълта да бъде с нея вечер след вечер, му се прииска да забие юмрук в стената от безсилие.
— Какво знаеш за дивата природа? — попита грубо Кеш.
— Там можем да открием злато.
Той изсъска някакво подобие на дума.
— Това няма да е някой модерен преход по отъпкани пътеки, грижливо поддържани от хората на националните паркове. Изобщо имаш ли някаква представа как се язди кон?
— Да.
— Можеш ли да яздиш през пресечена местност половин ден, а след това да се катериш още половин ден по скалите?
— Щом се налага.
Покривът на хижата тече, когато вали, а вали почти всяка нощ. Единствената тоалетна, която можеш да си осигуриш е с лопата. В края на един напрегнат ден ще ти се наложи да събираш подпалки, да мъкнеш прясна вода, да си переш чорапите, за да не ти излязат мехури на следващия ден, ще ядеш храна, която си прекалено скапана, за да сготвиш и ще спиш на дървен под, където духа, а и…
— Направо неустоимо — прекъсна го Марая. — Приемам условията.