Час по-късно Марая бе готова да размени благия характер на животното за един темпераментен кон, готов да галопира, а не да се влачи така, че зъбите й да тракат. Ту се спускаха, ту се изкачваха по стръмнини. Дори и да имаше пътека, Марая не успяваше да я различи в тъмното, което означаваше, че доста време е стояла приведена на коня, защото все не успяваше да предугади следващото му движение. Щеше да е истинско геройство ако можеше да стои на крака след още три часа подобно мъчение, да не говорим за предстоящия преход в търсене на злато, нарамила тежката раница нагоре по планинския склон. Молеше се в туптящите й мускули да е останала поне малко сила, за да не падне, когато слезе от гърба на коня.
Да не забравиш онази част с носенето на прясна вода и прането на чорапите, напомни си мрачно Марая. Всъщност, като си помисля, по-добре да я забравя. Не може да има чак толкова мръсни чорапи.
Когато зората настъпи, блясъкът й озари изумителна прелест, но Марая се чувстваше прекалено изтощена, за да я оцени напълно. Когато и да помръднеше на седлото, тялото й протестираше от болка.
Въпреки това, тя зарея поглед към непознатия хоризонт, ширнал се във всички посоки. Бе вълнуващо да е на място, където наоколо не се мяркаше жива душа. Можеше дори да си представи, че двамата с Кеш са първите хора, стъпили по тези места. Дивата природа бе примамлива и тъй прекрасна в окраската си от всички нюанси на зеленото, от бяло и сиво, от вечнозелени дървета и храсти и гранит.
Сред тъмно зеленото на иглолистните по високите места се прокрадваха бледо зелени трепетлики, сякаш повтаряха цвета на тревистите склонове по-надолу, на места осеяни с ливади. Пред тях Девилс Пийк се извисяваше черен и величествен, но напомняше по-скоро на прояден склон на вулкан, отколкото на гранитния връх, който Марая бе очаквала да види.
Интересно защо ли Кеш търси златна жила по склоновете на вулкан? Всички жили, за които съм чела са в гранитни скали, не в лава.
На Марая й се искаше да помоли Кеш да й обясни защо с преценил да тръгне насам, но си бе обещала да не проговаря преди него. Нямаше дори да го моли да спрат за почивка. Затова прехвърли единия си крак и известно време язди седнала странично. Молеше се в схванатите й мускули да е останала поне малко сила, за да се задържи изправена, когато слезе от коня.
Когато слънцето изгря, лъчите му започнаха да стават по-силни и най-сетне кристалночистият планински въздух се затопли. Последните хладни нощни повеи бързо отстъпиха през златния огън. Марая започна да сваля пласт след пласт от дрехите си, докато най-сетне остана само по бархетната риза с дълъг ръкав. Спусна ципа на полото, нави ръкавите и остави бриза да гали до насита кожата й.
В края на четирите часа Марая с мрачно изражение насочи кобилата през тясната седловина, която се разширяваше в малка долина. Въпреки че Кеш бе само няколко минути по-напред от нея, вече бе успял да свали багажа от товарните животни и тъкмо прехвърляше седлото си върху оградата за конете. Въпреки че не й бе приятно да признае, Марая завидя на мускулестото му тяло и на лекотата, с която се движеше. Подръпна юздите на коня, за да го спре и много бавно и внимателно започна да слиза.
Само след две секунди бе тупнала в прахта. Просто краката й не успяха да издържат на тежестта. Тя стисна зъби и тъкмо се канеше да положи мъчителни усилия, за да се изправи, когато усети как някаква сила я повдига с изумителна бързина. Светът се завъртя като луд. Когато всичко отново си дойде на мястото, усети, че Кеш я носи като дете, притиснал я към гърдите си.
— Доколкото си спомням ми каза, че можеш да яздиш — рече сопнато той.
— Мога — намръщи се Марая. — И ти го доказах, ако не си забелязал.
— Затова сега не можеш да ходиш.
— Ха, какъв шок. Не беше ли тъкмо това идеята? Не искаше да тръгна с теб да търся злато и сега наистина няма да мога. Поне не веднага. Само че щом краката ми се оправят ще съм на линия и можеш да си сигурен, че късметът ти пак е отлетял.
Кеш сви устни.
— От колко време не си се качвала на кон?
— От около минута.
Кеш не можа да се сдържи и се усмихна. Всяка друга жена щеше да крещи по него, да плаче, или двете заедно. Въпреки изтощителната езда, хуморът на Марая се бе запазил. Доста хаплив, но налице.
А нея я усещаше толкова възбуждаща в ръцете си, топла, мека, приятно закръглена, докато се бе притиснала в него. Помести я внимателно, за да се наслади на допира й и безмълвно я подкани да се отпусне в силните му ръце.