— Извинявай, мила — каза той. — Ако знаех колко отдавна…
— Прихвани другия ми крак — прекъсна го тя. След това се усмихна изтощено. — Всъщност като се замисля, недей. Може да се откачи.
— От колко време не си яздила? — попита отново той.
— От години. От шест прекрасни безпроблемни години.
Кеш изрече нещо грубо.
— Е, не е чак толкова зле — добави тя.
— Сигурна ли си?
— Ми да. Направо си е по-зле.
Той не се сдържа и се разсмя, а след това я притисна по-близо до себе си. Тя се стегна и не си позволи да се поддаде на изкушението да склони глава на твърдата мускулеста гръд на мъжа и да се отпусне напълно. Но главата й сякаш по своя воля клюмна. Тя въздъхна и се предаде на силата на Кеш, преценила, че той има повече от достатъчно.
— Много ще ти помогне ако се накиснеш в горещия извор — каза той.
Марая изпъшка тихо при мисълта как горещата вода ще облекчи схванатите й мускули.
— Банският ми е в раницата — каза тя. — Най-добре, обаче да ми дадеш един сапун и да ме хвърлиш вътре както съм сега. Така поне няма да ми се налага да мъкна вода, за да си пера чорапите.
Кеш се разсмя беззвучно, поклати глава и задържа Марая дълго в някакво подобие на прегръдка. Може и да беше съвършено хитра актриса в някои отношения, но пък от друга страна бе приятна за компания. С Линда не беше така. Когато нещата не ставаха както ги бе замислила — а това често се случваше — тя се цупеше и мрънкаше като дете, на което са му отказали бонбон. В началото бе толкова хубаво да е центърът на света на Линда. Постепенно стана досадно да играе ролята на баща на едно малко момиченце, което отказва да порасне, готово на всяка крачка да го манипулира.
Дълга въздишка, въздишка на нещо много подобно на недоволство се откъсна от устните на Марая и се прокрадна през отворената яка на Кеш сред косъмчетата на гърдите му. През него премина ясно доловима тръпка, щом дъхът й го опари по кожата. Той стисна зъби и закрачи към оградата за конете.
— Време да стъпиш на собствените си крака — каза напрегнато той.
С естествената грация на котка, Марая потри буза в ризата на Кеш и призна:
— Предпочитам да стоя на твоите.
— Разбрах го още щом те видях.
Подигравателната нотка в гласа му подсказа на Марая, че е дошъл краят на примирието. Нямаше представа какво е направила, за да предизвика войната, или да спечели настъпилото кратко примирие. Бе сигурна единствено в това, че никога не се бе наслаждавала на друго повече, отколкото на близостта на Кеш, на твърдото му стегнато тяло, на момента, в който слънчевите лъчи прободоха косата му и тя се превърна в течно злато.
Когато лявата ръка на Кеш отпусна краката на Марая, светът се преобърна и опората изчезна, но този път много по-бавно. Тя инстинктивно обви врата му с ръце, за да открие сигурност в завихрилия се свят. Разбра, че дясната му ръка я придържа много по-сигурно, отколкото нейните две, когато бедрата й се плъзнаха покрай тялото на Кеш толкова бавно и чувствено, че остана без дъх. Изражението му бе като гранитна маска.
— Хвани се за най-горната греда — посъветва я Кеш.
Марая посегна към гладкото дърво, излъскано от вятъра и дъждовете с трепереща ръка. Когато се изви в ръцете на Кеш, тясната тениска очерта извивките на гърдите й, разкривайки меката женствена плът.
Той се зачуди дали зърната са розови, или по-матови, дори по-тъмни, дали контрастират с бледата сатенена кожа. Представи си как се навежда и ги гали с език, докосва със зъби и подръпва, докато се сгорещят истински, а тя започва да се извива под него и да моли да я освободи от страстта.
Не ставай глупак, Кеш, каза си яростно той. Нито една жена не пожелава мъж по този начин. Това не става наистина. Не може да чувства толкова дълбоко и необуздано, че да забрави игричките, пресметливостта и хитростите.
И въпреки горчивият урок на преживяното в миналото, когато Кеш погледна Марая сгушена в ръцете му, кръвта му закипя и се понесе вихрено, тласкана от ударите на сърцето, живо доказателство, че е напълно подвластен на чувственото предизвикателство, отправено от младата жена. Тихо прокле съдбата, дарила мъжете с порив и глад, прокле и инстинктивната хитрост на жените, които използваха този порив, този глад срещу тях самите.
— Стисни гредата с две ръце — каза остро той.
Когато Марая се опита да послуша рязката му команда, веднага усети, че не може да помръдне. Ръката на Кеш бе като стоманен обръч, който я притискаше към тялото му, което също бе твърдо като стомана. Много внимателно, почти незабележимо, тя се опита да се отдръпне от мъжа, чиито очи се бяха превърнали в индигов ураган сред бурен здрач. Единият сантиметър, който спечели като се извъртя съвсем не бе достатъчен, за да се протегне и достигне оградата. Опита се да се отдръпне още малко.