— Какво по дяволите, се опитваш да направиш? — изръмжа Кеш.
— Опитвам се да следвам заповедите ти.
— Кога съм ти заповядал да се триеш в мен като разгонена котка?
Шок, недоверие и презрение се изписаха по лицето на Марая, последвани от завладяващ гняв. Тя го блъсна силно в гърдите.
— Я ме пусни!
Все едно че се опитваше да изтласка планината. Опитът й да се отдръпне представляваше безсмислени движения, които само й показаха колко силен е Кеш — и колко меко е тялото й в сравнение с неговото. Урокът трябваше да я уплаши. Вместо това тя усети как в нея се разлива топлина, как пулсиращи вълни топлина избликнаха от най-неочаквани тайни места по тялото й.
— К-кеш?
Лекото заекване на Марая сякаш събуди прилив на желание в мъжа. За момент ръката му се стегна, притискайки я към себе си. След това той я завъртя към оградата и постави лявата й ръка върху гредата, а най-сетне я пусна. Коленете й поддадоха и той я прихвана с две ръце през гръдния кош, но внимателно, за да избегне всички рискове. За нещастие дланите му бяха близо до гърдите й и меката плът се отриваше в пръстите му с всеки неин дъх.
— Изправи се, дяволите да го вземат, — изсъска през зъби Кеш, — или честна дума ще те оставя да паднеш.
Марая си пое неуверено дъх и се зачуди дали мъчителната езда до Блек Спрингс не е размътила мозъка й, освен че я бе лишила от крака. Само че слабостта, която й обхвана в този момент нямаше нищо общо с часовете, прекарани на гърба на коня и се дължеше единствено на топлината на мъжа, обгърнала я отвсякъде. Тя си пое дълбоко дъх и стисна оградата с всички сили, които успя да събере.
— Добре съм — заяви най-сетне тя.
— Как ли пък не. Цялата трепериш.
— Ще го преживея.
Кеш изруга нещо кратко и я пусна. Ръцете му бяха непосредствено до нея, готови да я сграбчат, ако се опита да падне. Краката й поддадоха. Бавно успя да се овладее.
— Сега върви — каза той.
— Какво?
— Чу ме. Върви.
Бърз поглед през рамо разкри на Марая, че Кеш не се шегува. Той очакваше тя не само да се изправи на гумените си крака, но и да върви. Обхваната от болка тя направи миниатюрна стъпка, също като рак покрай оградата, здраво стиснала най-горната греда с ръце. За нейна изненада, упражнението се оказа полезно. Силата бързо се връщаше в краката й. След малко вече се движеше почти нормално. Обърна се, за да изгледа мъжа победоносно, но видя само гърба му. Понечи да поеме след него, но реши, че е прекалено рано, да се отказва от подкрепата на затоплената от слънцето ограда.
Когато Марая се почувства достатъчно уверена, за да пристъпва сама, Кеш вече се бе погрижил за конете и пренасяше провизиите в хижата. Колкото повече тя се приближаваше до леко изкривената на една страна постройка, толкова повече се убеждаваше, че „барака“ е най-подходящата дума. Предпазливо надникна през входната — и единствена — врата.
Кеш не я бе излъгал, когато описа първобитните условия на хижата. Строена единствено, за да има къде да се заслонят работниците, когато ходеха до отдалечените пасища на „Рокинг Ем“, така наречената хижа имаше четири стени, таван, дъсчен под и два прозореца. Огнището беше оградено от взети наблизо скали. Дългият език нагар, плъзнал по вътрешния камък над огнището ясно показваше, че коминът не дърпа.
— Предупредих те — измърмори Кеш и мина покрай Марая.
— Нищо не съм казала.
— Не е и нужно.
Той пусна на пода раницата й и постелката, която щеше да й служи за легло на пода до огнището. Изригнаха облаци прах.
— Ако не си се отказала да ходиш до Блек Спрингс, слагай си банския — каза той и се обърна. — И си сложи обувки, освен ако не предпочиташ да яздиш до там.
— Да яздя ли? — попита омаломощена тя. — А, не, благодаря. Далече ли е?
— Не съм мерил разстоянието.
Тихата въздишка на Марая бе заглушена от свирепото скърцане на входната врата. Тя си сложи банския бързо, доколко позволяваха недоволните мускули на краката й. Евтиният цял бански от тънка розова материя й стоеше чудесно, без да прилепва, когато бе сух. Когато, обаче, се намокреше, беше друг въпрос. Тогава сякаш бе втора кожа. Тъй като Марая бе суха, когато си купи банския, нямаше представа за подмолните номера на скритата му самоличност.
— Ей, новачке. Готова ли си вече?
Марая изпъшка, докато завързваше връзките на обувките си и се напрегна, за да се изправи.
— Идвам.
Когато се изправи, се почувства неестествено разсъблечена. Ако беше боса по бански, нещата щяха да изглеждат по друг начин и нямаше да има проблем. Само че обувките я караха да се чувства… гола. Тя грабна дъждобрана и го облече. Лекото яке бе доста голямо. Обикновено го слагаше върху някоя блуза и обемист пуловер, така че го чувстваше добре. Но сега бе само с тънкия бански, дъждобранът стигаше да средата на бедрата и й създаваше чувството, че е достатъчно облечена.