Марая погледна към езерото.
— Разбира се, но в тази вода едвам ще успея да се топна.
— Езерото е толкова бистро, че лъже. В края ми стига над главата. — Кеш се обърна. — Ако не се върнеш до час, ще се върна, за да те извадя. Гладен съм.
— Няма нужда да ме чакаш — каза тя, докато сваляше обувките и чорапите.
— Напротив, има. Да не би да си забравила, че ти ще готвиш?
Седма глава
На четвъртия ден Марая се събуди, преди да чуе скърцането на входната врата, когато Кеш излизаше, за да провери конете. Стана още щом слънцето надникна през прозорците без завеси. Тихо се измъкна от омотаните одеяла. Въпреки че все още изпитваше болки по най-невероятни места и й се искаше да си бе донесла още няколко завивки, за да омекотят грубия дървен под, вече не се будеше с чувството, че е оставена пребита под дъжда.
Разтрепери се от студения въздух в хижата и коленичи между одеялата и спалния чувал на Кеш, за да разбута пепелта, останала от снощния огън. Както обикновено бе спала напълно облечена, защото високо в планините нощем си бе студено дори през лятото. Затова пък щом слънцето надникнеше иззад зъберите на Девилс Пийк, бързо се затопляше, понякога по обед дори ставаше към двадесет и пет градуса. Затова, въпреки че спеше с всички дрехи, които си бе донесла и сваляше само обувките, Марая по цял предобед сваляше пластовете дрехи, а когато слънцето започваше да се спуска, отново ги навличаше.
В огнището бяха останали достатъчно въглени и трябваше да събере само шепа сухи борови иглички, за да лумне огън. Марая добави първо съчки, а отгоре подреди по-едри цепеници. Въпреки че огнището бе опушено, тази сутрин в стаята не нахлу дим. Коминът теглеше доста добре, стига да нямаше силен североизточен вятър.
Когато бе доволна от напредъка на огъня, тя включи лагерната печка, която тайничко наричаше Велзевул. Това бе най-противният уред, който някога бе виждала. Колкото и упорито да се опитваше да подаде налягане, пламъкът трепкаше и пращеше немощно, без дори да може да затопли и кожата на човек. Когато, обаче, Кеш я раздухваше, пламъкът й можеше да разтопи стомана.
Марая измърмори някаква молитва и посегна към печката. Загоряла, доста космата ръка се стрелна от спалния чувал на Кеш и обви китката й, за да й попречи да пипа печката.
— Аз ще се погрижа.
— Благодаря. Това чудо ме мрази.
Последва приглушен смях, докато той отмяташе горната част на спалния чувал. Раменете му бяха голи. Другата му едра длан се сви около ръката на младата жена. Той разтри ръцете й между топлите си длани. Дългите силни пръсти с множество белези се движеха почти нежно по кожата й. Тя потрепери, но не можеше нищо да направи заради студа в бараката.
— На теб наистина ти е студено — отбеляза той.
— А на теб никак. Също като огъня си.
— Говоря сериозно — отвърна той. Подпря се на лакът и придърпа ръцете на Марая към себе си. — Пръстите ти са като лед. Нищо чудно, че така се мяташ нощем. Защо не ми каза, че ти е студено?
— Извинявай. — Младата жена се опита дискретно да си изтегли ръцете. Те, обаче, останаха пленници на примамливата топлина на Кеш. — Не исках да те будя.
— Какви ги приказваш. Защо не ми каза?
— Страхувах се, че ще си намериш извинение да ме върнеш обратно.
Кеш просъска една-единствена груба дума и се изправи. Спалният чувал се плъзна по тялото му. Ако бе облякъл нещо за спане, тя не го видя. Въпреки че Марая го бе виждала в Блек Спрингс само с рязани до коленете дънкови панталонки, просто бе различно, когато той се изправи полугол от топлия спален чувал. Къдрави мъжки косъмчета бяха плъзнали по ключицата и се спускаха надолу към пъпа. Продължаваха и още по-надолу в ивица не по-дебела от пръст и се скриваха в непозната територия, която си остана в спалния чувал.
— Не си струва да обръщаш толкова внимание — каза бързо Марая и извърна поглед. — Всички калории, които изразходвам нощем си ги наваксвам на закуска, а после добавям и още. Та като стана въпрос, искаш ли пак да направя палачинки? Или предпочиташ питки с бекон? Ако кажеш можем да хапнем нещо надве-натри и по пътя и да се заемаме с работа. Днес идвам с теб. Вече нямам мускулна треска. Няма да ти увисна на врата. Обещавам.
Последва дълго мълчание, докато Кеш се взираше в Марая, а тя извърна поглед към огнището, където пламъците се опитваха да подпалят студените дърва. Съвсем съзнателно сви длани около нейните и ги поднесе към устата си, за да сгрее ледената кожа с дъха си. Преди още тя да се съвземе от шока на устните му, докоснали дланта й, той разтриваше ръцете й на гърдите си, а след това премина и на раменете. Стори й се, че я затопля истински огън.