— Така по-добре ли е?
Марая кимна, уплашена гласът й да не я издаде.
Той стисна дланите й толкова леко, че тя не бе сигурна дали не си е въобразила, след което я пусна и започна да се облича. Следващите няколко минути Марая не можа да помръдне. След това започна да смесва продукти за питки и въпреки че ръцете й бяха топли, продължаваха да треперят. Беше доволна, че Кеш е зает с обличането и няма да забележи.
Вратата изскърца, сигурен знак, че е излязъл. След няколко минути, когато се върна, скърцането се повтори. Мирис на роса и бор нахлу с него.
— Ако ще правиш питки с бекон, направи двойни порции — каза Кеш. — Да ни останат и за обяд.
— Добре. — В следващия момент осъзна думите му и се обърна нетърпеливо към него. — Това значи ли, че и аз ще дойда?
— Нали затова си тук? — попита рязко той, но поне се усмихваше.
Тя се ухили и се обърна към огъня, за да нагласи фурната. Беше открила, че фурната в ъгъла на бараката, както и останалите кухненски принадлежности почти не са използвани. Първите й няколко опита да сготви се оказаха пълен провал, но не й оставаше друго, освен да експериментира, докато Кеш проучваше, а тя се възстановяваше от ездата до Девилс Пийк.
Марая бе доволна, че успя да прикрие несполуките в готвенето и да се престори, че успешните ястия са нещо напълно естествено. Струваше си и разочарованието, и изгорелите пръсти, когато Кеш се върне след цял ден обикаляне и заварваше прясно опечени питки, пържена шунка, печен боб, салата от воден кресон и млади глухарчета.
Докато чакаше кафето да забълбука на печката и последното парче бекон да зацвърчи ароматно в тигана, Марая наряза две ябълки и натрупа бекона в алуминиева чиния. Около месото подреди питки и постави чинията близо до огъня, където се топлеше пластмасово шише мед. Разля кафето в две чаши и седна с кръстосани крака на пода пред сервираната храна. Усети съвсем леко подръпване на бедрата.
— Идвай, готово е — извика тя.
Кеш вдигна поглед от дървата, които трупаше в един ъгъл. За момент остана неподвижен, докато се опитваше да прецени кое е по-апетитно — храната, или гъвкавата млада жена, оказала се толкова приятна компания. Много добра наистина. Щеше да му е далеч по-лесно, ако бе нацупена и сръдлива, или ако проявяваше безразличие — каквото и да е, само да не бе това тънко чувство за хумор и да не усещаше мъжкото му присъствие толкова осезаемо всеки път, когато бе около нея, или я докоснеше.
Споменът за хладните треперещи пръсти на Марая все още гореше по гърдите му. Беше събрал целия си самоконтрол, за да не пъхне ръцете й в спалния чувал и да я остави да открие колко бе разгорещен.
Мътните да те вземат дано, Люк. Защо не ми каза да не се доближавам до сестра ти? Защо ми даде картбланш, след като много добре знаеш, че нямам никакво намерение да се женя? И защо не мога да погледна Марая, без да пламна целият?
Нямаше отговор за яростните мисли на Кеш. Наоколо се носеше нейният аромат и апетитен мирис, когато разчупи една питка, а след това дойде и удоволствието от храната, която Марая бе приготвила за него.
Хранеха се мълчаливо, чуваше се само подрънкването на приборите по металните чинии, приглушеният шепот на огъня и едва доловимият шум на дрехите, когато някой от тях посягаше към меда. Щом Кеш се засити, отпи от кафето, въздъхна и погледна Марая.
— Благодаря — каза той.
— За какво?
— За това, че си толкова добра готвачка.
Тя се засмя, а удоволствието от комплимента бе толкова явно, колкото и златистият блясък в очите й.
— Това е най-малкото, което мога да направя. Знам, че не искаше да идвам с теб.
— Свикнала си да си нежелана, нали? — Това не бе въпрос. Бе сигурен, след като я наблюдава внимателно през последните няколко дни.
Марая се поколеба, след това сви рамене.
— Харолд — вторият съпруг на майка ми — не ме одобряваше. Каквото и да направех през тези петнадесет години, все не беше както трябва. През повечето време бях в девически пансиони и по летни лагери. — Тя се усмихна на една страна. — Там се научих да яздя, да правя преходи, да подклаждам лагерни огньове, да опъвам палатка, да готвя, да шия, да оказвам първа помощ, да сплитам тънки пластмасови ленти така, че да се получи лента, годна за използване, да правя неописуемо грозни неща от глина и да разпознавам отровните змии и паяци.
— Всестранно образование — каза Кеш и прикри усмивката си.
Марая се разсмя.
— Знаеш ли, че всъщност е точно така. Много момичета така и нямат шанс да поживеят на открито. На други просто не им е неприятно. Повечето го приемат като някакво досадно задължение. На мен ми беше страшно приятно. Дърветата, скалите и животните пет пари не дават, че истинският ти баща не ти е написал и ред, че пастрокът ти не може да те търпи да се мотаеш в една стая с него, нито че майка ти не може да се оправи с действителността и вехне като попарено от слана цвете.