— Аз ще измия чиниите — каза той, когато младата жена приключи.
— Няма начин. Само така ще успея да премахна рибешката миризма от ръцете си.
Кеш грабна една от ръцете на Марая и я поднесе под носа си, за да вдъхне доста драматично.
— На мен ми мирише съвсем нормално.
— Сигурно си гладен.
— Как позна?
— Нали си жив — отвърна тя и се разсмя.
Кеш се усмихна широко и грабна металната чиния с рибата в една ръка. Другата все още не бе пуснала вледенените пръсти на Марая. Изправи я с лекота.
— Госпожице, ти си жената с най-студени ръце, която някога съм срещал.
— Трябва да видиш какво е, след като измия чиниите — отвърна тя.
Той отново се усмихна.
— Добре.
Нещо в стомаха на Марая прескочи и не спря да се движи, когато Кеш придърпа пръстите й до тялото си и ги пъхна в топлата извивка на врата. Дали от топлината на тялото му, или от силните удари на сърцето й, пръстите на Марая се затоплиха много бързо. Тя погледна крадешком Кеш, докато вървяха към бараката, но той изглежда бе решил, че да топли студените й ръце до тялото си е същото като помощта, която й оказваше на трудните участъци от пътеката — нищо особено. Определено нямаше защо да се вълнува от допира му.
Но Марая бе развълнувана. Всеки път, когато Кеш я докосваше, тя усещаше необичаен трепет, въпреки това прекрасен, който преминаваше през тялото й и оставяше сладка следа. Докато се чудеше дали Кеш изпитва същото, тя отхвърли мисълта. Той бе толкова спокоен и незаинтересован при всеки допир, че собственият й отклик й се струваше глупав.
— Слушай — каза Кеш и внезапно спря.
Марая застина. Откъм Девилс Пийк долетя приглушено шумолене, сякаш някъде в далечината минаваше невидима река. Но река нямаше.
— Какво е това? — прошепна тя.
— Вятър. Виждаш ли? Превива боровете по склона, все едно че невидима ръка гали козина. Дъждът го следва на около петстотин метра.
Марая проследи пръста му и видя, че Кеш е прав. Предшествана от яростни невидими пориви на вятъра, бурята бързо напредваше към тях, спускайки се по склоновете на Девилс Пийк.
— Ако не искаш да попаднеш под най-студения душ, който някога си усещала, — каза Кеш, — разтегни малко тези дълги крака.
Силен тътен подчерта правотата в думите на Кеш. Той грабна чинията с риба от Марая и я побутна към бараката.
— Тичай вътре!
— Ами ти?
— Мърдай!
Марая хукна към бараката, все още под въздействието на огнения допир на ръката на Кеш по дупето й, където, за да подсили важността на командата си я бе плеснал. Едва успя да стигне навреме под несигурния покрив на хижата.
Кеш внимаваше да не изпусне чинията с риба и бе доста по-бавен. Разликата между тях бе само минута-две, но се оказа достатъчно. Бе съвършено мокър. Ругаейки ледения дъжд, Кеш влетя през отворената врата на бараката и я затвори с ритник. Водата се стичаше от него и образуваше малки локвички в краката му.
— Сложи всичко, което трябва да се запази сухо ето там — нареди на висок глас той, за да може тя да го чуе над барабаненето на едрите капки.
Марая грабна постелките, дрехите и сухата храна и започна да ги трупа в ъгъла, който Кеш посочи. Той остави рибата и отново изскочи навън. След минута се върна, натрупал в ръцете си дърва. Дървата бяха мокри като него и оставиха нови локвички до магически появилите се навсякъде по пода, освен в ъгъла, където Марая трескаво трупаше вещите им.
Кеш остави дървата близо до огнището и отново излезе. Върна се почти веднага, с пълни ръце. С бързи отработени движения той започна да подрежда дървата в зависимост от размера им.
— Не забравяй подпалките — каза той, без да вдига поглед.
Марая бързо дръпна огромна торба, пълна със сухи борови иглички, за да я спаси от плъзналата по пода вода. Преди локвичката да достигне сухия ъгъл, пролуки в дървените части на пода поеха водата.
— Добре че и подът тече — каза Марая.
— Добре е, я, иначе щяхме да се удавим.
Отново затътна гръмотевица и от върха се разнесе звук, подобен на падаща лавина.
— Ами конете — попита Марая.
— Ще се намокрят, но така щеше да бъде и в конюшнята у дома.
Кеш се изправи и тръсна глава, а наоколо се разпиляха студени капки.
— Едно време имахме куче, което правеше същото — каза Марая. — Когато валеше го държахме навън. А в Сиатъл валеше непрекъснато.
Тя понечи да каже нещо, но в следващия момент забрави какво имаше наум. Кеш сваляше бархетната риза и я нагласяваше на пироните над огнището. Силата, излъчвана от голите му гърди я омагьоса. Всяко помръдване на тялото му, всяко движение, всяка глътка въздух раздвижваха мускулите, които сякаш играеха под редуващите се светлосенки с необичайна грация.