— Да не би нещо да не е наред? — попита Кеш, развеселен и възбуден от възхитата в златните очи на Марая.
— Ами… от теб се вдига пара.
— Какво?
— От теб се вдига пара.
Кеш протегна ръка и се засмя, защото видя какво има предвид Марая. От тялото му се надигаше видима вълна топлина, която бързо изстиваше на хладния въздух вътре в хижата.
— Ще ти извадя риза, преди да си замръзнал — предложи Марая и се обърна към безразборната купчина, която сама бе натрупала в ъгъла. Порови малко и измъкна тъмно синя риза с цвета на очите на Кеш в тъмното. — Знаех, че е някъде тук.
— Благодаря. А би ли намерила и чифт дънки?
Гласът му прозвуча толкова близо зад нея, че тя се стресна. Погледна назад и видя боси крака на десетина сантиметра отзад. Голи прасци. И колене. И бедра. И… тя бързо отклони поглед към сухата купчина с надеждата Кеш да не е забелязал как поаленяха бузите й и колко несръчни станаха ръцете й.
Само че Кеш бе забелязал как се обагриха страните на младата жена, потръпването на пръстите й, докато му подаваше сухите дънки, без да посмее да се обърне.
— Извинявай, — каза той, пое дънките и са вмъкна в тях. — След като напоследък хората така са се омешали, не предполагах, че ще се притесниш като видиш мъж по бельо.
— По теб има какво да се види — каза тя с привидно небрежен глас, а след това покри лицето си с длани. — Всъщност, имах друго предвид. Просто ти си по-едър от повечето мъже и… и…
— И по-висок — довърши, без да се притеснява Кеш.
Марая издаде някакъв приглушен звук, а след това още един.
— Ти ми се присмиваш — забеляза Кеш.
— Не, но май се изложих.
— Следващия път си прехапи езика. При мен обикновено се получава.
Марая не се сдържа и се разсмя. Усмихнат Кеш слушаше как смехът й се смесва с барабаненето на дъжда по покрива. Все още усмихнат коленичи пред огнището и разпали огъня.
— Какво ще кажеш да вечеряме по-рано и да поиграем карти? — попита той.
— Добре. На какво ще играем?
— Покер. Да не би да има и други игри?
— Колкото искаш. Канаста, блекджек, белот и…
— Детски игрички — прекъсна я Кеш и се намръщи. Надзърна през рамо и забеляза, че младата жена го наблюдава. — Вече сме пораснали за подобни игри.
Уловила напрежението в погледа на Кеш, Марая усети как отмалява.
— Току-що си спомних нещо — каза с тънък глас тя.
— Какво?
— Никога да не играя карти с мъж, наречен Кеш.
— Случаят не е такъв. Името ми е Александър.
— Вече се чувствам по-спокойна.
— И аз така си помислих.
— Освен това нямам пукната пара.
— Това не е проблем. Ще играем на неща, от които имаме достатъчно.
— Какво например?
— Борови иглички, усмивки, локви, целувки, дъждовни капки, ей такива неща. — Без да дочака отговора й, Кеш се обърна към огъня. — Колко да го разпаля за пъстървата? Или предпочиташ да я приготвиш на печката?
Марая примигна и се опита да събере разпилените си мисли. Не бе възможно Кеш да е споменал нещо за целувки, нали? Сигурно желанията я бяха подвели.
— Пъстърва — каза предпазливо тя.
— Да. Нали си спомняш. Онези хлъзгави малки дяволчета, които сама изчисти. — Той се усмихна. — Като ти гледам изражението… Никога не си позволявай да се хващаш на бас, ако не си готова да губиш, мила.
В този момент Марая бе сигурна, че е чула съвсем ясно нещата, които той изброи като възможни залози, а целувките наистина бяха сред тях.
А на него за малко да му се размине.
— Кеш Макуин, ти спокойно можеш да научиш рибите как да бъдат хлъзгави.
Той се изсмя с наслада на бързия език на Марая. След това се сети за други начини, с които езикът й бе могъл да му даде наслада. Дънките внезапно му отесняха. Смехът му стана глух. Той се изправи рязко и застана с гръб към младата жена.
— Май ти трябва слаб огън — измърмори той.
С няколко едри крачки се озова в другия край на бараката и свали примуса от стената. Разпали го с ожесточени движения и драсна клечката на дънките, за да я запали. Пламъкът затрепка неравномерно, докато той нагласяваше притока на гориво. Най-сетне примусът запламтя с постоянен ярък пламък почти без да трепти. Пренесе го в другия край и го закачи на един от многото пирони, които пастирите бяха забили по стената.
— Благодаря — каза неуверено Марая и се зачуди дали не бе обидила Кеш като го нарече хлъзгав. Но пък смехът му прозвуча толкова искрено. След това спря да се смее, но не бе намръщен.
Марая сподави въздишката си и се зае да приготвя вечерята. Докато тя работеше, Кеш се разхождаше из бараката и поставяше тигани и чаши на местата, където течеше най-силно. Дъждът продължаваше яростната си атака. Въпреки че до залеза оставаха часове, слънчевата светлина бе почти изчезнала. Освен ярките отблясъци на светкавиците, огнището и примусът бяха като две изолирани езера светлина в сумрака.