И Кеш, и Марая ядоха бързо, защото металните чинии поемаха топлината на храната. Кеш свали месото от костта с умение, натрупано от дълга практика. Царевичният хляб димеше в хладния въздух. Когато останаха само трохи и спомени, Марая посегна към чиниите.
— Аз ще се оправя с тях — каза Кеш. — Денят ти беше труден.
— Не по-труден от твоя.
Кеш не продължи да спори, само остърга малко сапун с джобното си ножче, добави от водата, която се топлеше край огнището и започна да мие. Марая плакнеше и подреждаше и го наблюдаваше с крайчеца на окото си. Той беше навил ръкави, за да се справи с посудата. Всяко движение подчертаваше мускулите на ръцете и раменете.
Когато приключиха с чиниите, той седна с кръстосани крака срещу нея на единственото сухо място на пода, а светлината озари лицето му, чувстваната уста, силата на тялото му. Кеш бързо размеси картите, а Марая го наблюдаваше омаяна, без дори да се прикрива.
Не обръщаше особено внимание на картите, които теглеше. Затова купчинката борови иглички пред нея бързо се смаляваше, сякаш погълната от невидим огън. Нямаше нищо против. Беше прекалено заета да се наслаждава, че седи до Кеш в хижа, заобиколена от буря, докато вътре цари тишина.
— Локвите по-ценни ли са от боровите иглички? — попита Марая и погледна последните три, останали пред нея.
— Само ако си жадна.
— А ти жаден ли си?
— Стига ми толкова вода за момента.
Марая се усмихна.
— Да, знам какво имаш предвид. Значи дъждовните капки също отпадат. Май трябва да се предам. Ти ме разби.
Кеш сграбчи шепа иглички от своя куп, струпан от неговата страна на „масата“.
— Защо ми ги даваш? — попита тя.
— За усмивката ти.
— Наистина ли? Толкова много иглички? Щом една усмивка е толкова ценна, какво ще кажеш тогава за целувка?
Кеш рязко вдигна поглед от картите. Погледът му се плъзна по лицето на Марая и се застоя на устните. След това отново насочи вниманието си към картите, напълно безизразен.
— Тя е повече, отколкото можем и двамата да дадем за нея — заяви той.
Изиграха още няколко ръце в пълно мълчание, освен просъскването на лампата и намалелият грохот на дъжда. Кеш продължаваше да печели, което означаваше, че той раздава картите. Докато ги раздаваше, отблясъците от лампата подчертаваха различни дребни белези по ръцете му.
— Как си се сдобил с тях? — попита Марая и докосна ръката на Кеш с върха на пръстите си.
В първия миг той застина, след това изпусна дъха си бавно, за да не чуе тя. Пръстите й бяха хладни, но изгориха кожата му и го накараха да пламне.
— Ако пресяваш злато в потоците повече от няколко минути, ръцете ти се вкочанясват — обясни Кеш. Гласът му звучеше необикновено дълбок, почти дрезгав, отражение на напрежението, обхванало тялото му. — Порязал съм се, без дори да разбера. По същия начин става и когато използваш чук за разбиване на скали в студа. Най-лесното е да се прекълцаш. Каквото собствената ми несръчност не е успяла да направи, отхвръкналите парченце скала са се погрижили.
— Несръчност ли? — засмя се Марая. — Ако ти си несръчен то аз съм пъстърва.
— Миличка, това значи, че си в беда. Все още съм гладен.
— Ама аз съм една много, много млада пъстърва.
Той се усмихна мрачно.
— Да, и аз все това си повтарям. На колко си… двадесет и две?
Стресната от неочаквания въпрос Марая кимна.
— Преподавам на дипломанти, които са по-големи от теб — каза той с някакво отвращение в гласа.
— Е, и?
— Затова престани да ме гледаш с тези големи златни очи и да се чудиш какво би било ако ме целунеш.
Първият импулс на Марая бе да отрече. След това бе убедена, че трябва да отрече. Най-сетне толкова се притесни, че всичко излезе наяве.
— Виждаш ли — заяви Кеш, приковал я с поглед. — И аз се чудя същото за теб. Само че не съм някое колежанче. Ако започна да те целувам ще ми се иска още от вкуса на този мед. Ще поискам всичко, което можеш да дадеш на един мъж, и ще продължавам да искам, докато се уморя до смърт. Възбуждам се само като те чувам как дишаш, така че да ме подмамваш да те целуна не е много умно, освен ако не сме приключили с играта и не решим да започнем нещо по-съществено. — Наблюдаваше лицето на Марая и измърмори нещо грубо, но неразбираемо под носа си, след което хвърли шепа иглички. — Хайде, вдигай залога.
— Нямам толкова много иглички.