— В такъв случай губиш, нали така? — попита той. Зачака.
А какво ще кажеш за една целувка?
Марая не изрече думите на глас. Не бе и нужно. Знаеше, без да пита, че целувката ще струва колкото всички иглички в борова гора. В нажежената тишина тя погледна устните на Кеш с глад, който никога преди не бе изпитвала. Небръснатата от дни наред брада, вместо да прикрива изваяните мъжки устни, ги подчертаваше. А той я наблюдаваше с пламтящи очи. Беше изрекъл напълно сериозно всяка дума. Ако го подтикнеше да я целуне, трябваше да е подготвена за нещо повече от една целувка.
Мисълта очарова и шокира Марая. Никога преди не бе желала мъж. А ето че сега копнееше за Кеш. Искаше й се той да я целуне, да почувства ръцете му около себе си, силата му. Никога досега не бе имала любовник. Не бе сигурна дали тази вечер е готова за подобно нещо, а и Кеш я бе предупредил, че няма начин да влезе във водата, без да се намокри.
— По всичко личи, че губя — прошепна Марая. — Само че не е честно.
— Кое не е честно?
— За мен няма дори една целувка, а съм сигурна, че си целувал стотици други жени.
— Не бъди толкова сигурна. Много внимавам коя е до мен. — Той затвори очи, за да прикрие копнежа си и избликващите от очите на Марая пламъци на желание. — Играта свърши, Марая. Лягай си. Веднага.
Без да отрони и дума, младата жена остави картите, изправи се и започна да оправя одеялата за през нощта. След няколко минути бе готова за лягане. Изрита обувките и се вмъкна в студеното гнездо, което си бе приготвила и се разтрепери. Всяка вечер и всяка сутрин, първите няколко минути в леглото се оказваха особено студени.
Кеш стана и се засуети из бараката, заслушан в дъжда. След като провери всички тигани и чашки под капещите места, изгаси фенера и коленичи пред огъня. Въпреки че Марая се стараеше да не го гледа, оказа се, че е невъзможно. Светлината от огъня превърна косата му в разтопено злато и помилва лицето му както тя мечтаеше да направи. Затвори разтреперана очи и стисна одеялата, за да ги напъха още по-плътно под себе си и да се стопли колкото е възможно.
— Вземи.
Тя рязко отвори очи. Кеш се бе надвесил над нея. Ръцете му разплащаха някакъв плат, а след това го метна върху нея. От едната страна платът проблесна в сребърно. Другата бе черна.
— Какво е това?
— НАСА са го измислили — каза Кеш. Коленичи до Марая и започна да я загръща в странното одеяло с пестеливи, но точни движения. — Подходящо е както за условия на земята, така и в космоса. Толкова успешно отразява топлината, че аз направо се сварявам, когато го използвам. Нося го за спешни случаи. Ако знаех преди колко ти е студено, щях да ти го дам.
Марая не знаеше какво да отговори. Въпреки че ги разделяха пластове одеяла, ръцете на Кеш, пробягващи отгоре я даряваха с прекрасно чувство.
Мъжът изведнъж се отмести. Подпря длани от двете страни на главата й. Наблюдаваше устните й с толкова напрежение, че тя отмаля. Бавно наведе глава, докато бе толкова близо, че тя усещаше дъха му, топлината му и тежките удари на сърцето му.
— Кеш… — прошепна тя.
Устните му се отпуснаха върху нейните, отнеха дъха й с толкова леко притискане, толкова бавно, че тя не бе сигурна кога е започнала целувката. При първото докосване на езика му Марая издаде едва доловим гърлен звук. Кеш бе разтърсен от тръпка, но продължи да завладява бавно устните й. Нежно и неотстъпно той извърна глава, отвори меките женски устни, все още открехнати, след като бе произнесла името му. Кадифената топлина по устните на младата жена го замайваха. Тихите й гърлени звуци го разпалиха. Той помести глава, докато завладее устните й напълно, а след това отпи жадно и задълбочи целувката, докато и нейното дишане стана накъсано като неговото. Едва тогава вдигна глава.
— Права си — призна с дрезгав глас той. — Наистина не е честно.
Отдръпна се рязко и си легна напълно облечен в спалния чувал.
Мина много време, преди двамата да успеят да заспят.
Девета глава
Марая се бе настанила на обляна от слънцето канара и наблюдаваше как Кеш пресява камъчета и чакъл в търсене на злато при един от многобройните безименни потоци под Девилс Пийк. Слънцето обливаше земята със златни лъчи, които измамно криеха истината за ледената нощ. Младата жена се протегна с наслада, очарована от чистия въздух, топлината и обхваналото я чувство на щастие, докато най-сетне й се прииска да се разсмее и да протегне ръце от удоволствие.
Първия ден в бараката бе труден, но след това всичко й се струваше истински рай. На шестия ден тя вече не се будеше схваната, след като бе прекарала нощта на твърдия дървен под, а Кеш не си търсеше извинения, за да отклони идването й с него. На единадесетия ден Марая не се замисляше повече за силата на привличането, което изпитваше към Кеш. Вече го приемаше по същия начин, по който приемаше светкавиците, прорязващи мрака, или слънцето, обгърнало планините в лятна топлина.