Или пък начина, по който прие онази единствена невероятно жарка целувка.
След този случай Кеш много старателно избягваше да я докосва, но това отдръпване само го правеше по-желан. Познаваше мъже, които не биха се поколебали да я принудят да им се отдаде, стига да бяха усетили дълбочината на увлечението й. Това, че той не настоя за повече, за Марая бе знак, че и той изпитваше изумителните чувства, зародили се помежду им, чувства, които с всеки изминал ден, с всеки споделен смях ставаха все по-силни, всяко приятно мълчание ги сближаваше с дни, часове и минути. Близостта им бе толкова осезаема, колкото и водата, която се завихряше между пръстите на Кеш, прозрачна течна красота, която изместваше реалността, за да разкрие блясъка на златото.
Всеки път щом погледнеше към Кеш, Марая потръпваше от неустоимо съчетание на удоволствие и очакване, но си повтаряше, че трябва да прояви търпение като неговото. Когато Кеш се убедеше в силата на чувствата им и също като нея престанеше да изпитва съмнения, отново щеше да я пожелае.
Но този път тя щеше да каже да.
— Откри ли нещо? — попита младата жена, въпреки че знаеше отговора, но много й се искаше да чуе отново гласа на Кеш.
Обичаше този глас, обичаше да вижда проблясъка на усмивката му, обичаше наболата по бузите му брада, оставена да избуява цели единадесет дни, обичаше играта на мускулите по ръцете му, обичаше… него.
— Абсолютно нищо. Ако мината е по-високо, нищо не е отмито в потока. Ще опитам още сто-двеста метра по-нагоре, просто за всеки случай.
Преди Кеш да е изхвърлил песъчинките в потока, Марая се приведе над рамото му, облегната на силното му тяло и разбърка съдържанието с пръст. След малко вдигна ръка и огледа мокрия пръст. Нямаше черни прашинки, полепнали по възглавничката на пръста й. Тези, които бяха полепнали, нямаха нищо общо със златото.
Не я беше грижа. Вече бе открила това, което търсеше — възможност да докосне мъжа, който се бе превърнал за нея в център на света.
— Ами добре, тогава — обади се тя. — Има и следващ път.
Кеш се усмихна, докато наблюдаваше как Марая разсеяно бърше пръст в дънките. Позната топлина запулсира през него, докато я гледаше. Желанието, което изпита първия път, когато я видя се бе задълбочило, беше се разпалило и станало по-силно. Въпреки непрекъснатата болка и парене, причинени от нестихващата му възбуда, златотърсачеството никога преди не се бе струвало на Кеш толкова приятно, колкото през изминалата седмица. На Марая също й бе приятно. Виждаше го в усмивката й, чуваше го в непресторения й смях.
А тя също го желаеше. Бе очевидно, забелязваше желанието в очите й, златистата топлина, която одобрително посрещаше всичко, което върши, казва, всеки дъх, който поема. Знаеше, че очите му я следват със същия поглед и одобряват всяка женствена извивка, всеки златен поглед, всичко. Желаеше я с неукротим глад, неизпитван досега. Единственото, което го възпираше да я направи негова, каквото бе и нейното желание, бе горчивият опит, натрупан в миналото, когато бе изпитвал такава нужда да повярва в лъжите на една жена, че се бе оставил да се превърне в истински глупак. Но колкото и внимателно да оглеждаше фасадата на Марая с искрените усмивки и изражението на уязвимост, за да забележи някакви пукнатини, до този момент не бе успял да забележи подобно нещо.
Това трябваше да му даде известна увереност. Но не стана. Кеш прекалено много се страхуваше от неспособността си да проникне отвъд повърхността и да съзре грижливо скритата вечна женска пресметливост, с която бе оценено неговото желание и нямаше нищо общо с честността на Марая.
Господи, колко силно я желаеше. Кеш се изправи с рязко движение, което стресна младата жена.
— Да не би нещо да не е наред?
— Тук няма злато — заяви грубо той. Завърза тигана за раницата с отривисто движение. — Можем да се връщаме. Прекалено късно е да пробваме от другата страна на възвишението.
Марая вдигна поглед към слънцето, започнало да се снишава.
— А ще имаме ли време за Блек Спрингс преди вечеря?
Искреното желание в гласа на момичето накара Кеш да се усмихне мрачно. Много внимателно избягваше да попада при топлия извор с нея. И без това не можеше да заспива като се сетеше как изглежда по голи крака с онзи дъждобран. Нямаше нужда да си я представя в мокър бански, за да стои буден цяла нощ.