— Разбира се — отвърна небрежно той. — Ти се накисни, а аз ще мина надолу по течението на потока, за да хвана нещо за вечеря.
Разочарована, че ще трябва сама да отиде на извора, Марая попита:
— Не се ли схващаш, след като цял ден си стоял приведен над ледения поток?
Кеш сви рамене.
— Свикнал съм.
Кеш бе открил кратък път и успяваха да се върнат в хижата само за час. Докато той даваше на конете прясно наскубана трева, Марая си облече банския и нахлузи дъждобрана. Когато се появи на вратата, Кеш погледна само за секунда, но веднага наведе глава и се зае със задачата си.
Младата жена едва прикри разочарованието си и пое по пътеката към Блек Спрингс. След около двеста метра се обърна и пое обратно към бараката. Кеш тъкмо бе приключил с храната на втория кон, когато забеляза, че Марая се е упътила към него.
— Какво има?
— Нищо. Просто реших, че ще ми бъде по-приятно да се науча как се промива златоносен пясък, отколкото да се кисна в гигантска вана с гореща вода.
Индиговият поглед на Кеш се премести към тъмните кичури, които галеха лицето на Марая, а след това към дългите изваяни крака, галени от последните лъчи.
— Най-добре е да се облечеш. Потокът е доста по-студен от Блек Спрингс.
— Нямах намерение да плувам.
— Все едно ще се намокриш. Аматьорите винаги се мокрят.
— Но нали е горещо. Я се виж ти. Дори ръкавите си навил и се потиш.
Той не си направи труд да спори, че слънцето в този час вече не топли.
Ако беше сам, щеше да работи гол до кръста. Само че сега имаше компания. Беше с жената, която желаеше, жена, която го желаеше, жена, към която се стараеше да прояви достатъчно здрав разум и да не я направи своя.
— Ако имаш намерение да се научиш как се пресява златоносен пясък, — заяви рязко той, — се облечи като хората.
Марая вдигна ръце и се върна в бараката, преди Кеш да размисли и да откаже да я учи. Свали дъждобрана и нахлузи дънки. Без да поглежда измъкна някаква риза от купа дрехи, струпани върху одеялата. Беше почти до вратата, когато забеляза, че ризата е на Кеш.
— Лоша работа — измърмори тя, закопча мекия син бархет и нетърпеливо започна да се закопчава. — Сам каза да съм се облякла. Ето, облечена съм. Не е определял какви дрехи да облека.
Нямаше смисъл да закопчава маншетите, които висяха под пръстите й, а раменете бяха поне на десет сантиметра под рамото й. Долната част на ризата стигаше под коленете. Когато Кеш бе облечен в тази риза, тя му ставаше, без да се гърчи и набира.
— Господи, този мъж е огромен — измърмори Марая. — Добре че не хапе.
Нетърпеливо занавива ръкавите, докато бяха над лактите, завърза долния край на възел, грабна тигана за промиване и хукна към мястото, където Кеш все още се занимаваше с конете.
— Готова съм — каза задъхано тя.
Кеш вдигна поглед, премигна, опита се да скрие усмивката си, но не успя. Пусна копитото на коня, което почистваше и се изправи.
— Следващия път не обличай толкова тясна риза — каза направо той.
— Следващия път — отвърна тя, — не си оставяй тесните ризи върху одеялата ми и то точно когато бързам.
Кеш се закиска и поклати глава.
— Чакай да си взема въдицата. Ще започнем да промиваме в бързея зад бараката. Потокът пресича едно приятно затревено място точно зад върбовата гора. Поне няма да те убива толкова на коленете като чакъла.
— А не е ли нужен чакъл за промивките?
— Само когато очакваш да намериш злато. А в нашия случай няма да търсим. Искаме само да се научиш как да промиваш.
— Господи, как ли ще се изненадаш, ако намеря някое парченце злато в този поток.
— Няма.
Мария се учуди.
— Няма ли да се изненадаш?
— Не, мила. Направо ще падна.
Първо проблесна усмивката й, а сетне смехът й отекна сред планинската тишина, по-ярък от златото, което Кеш бе откривал по тези места. Не се сдържа да не я докосне и разроши косата й с братски жест, който да прикрие внезапната топлина в тялото му и обзелото го напрежение. Тази реакция го изненадваше всеки път, когато я докоснеше, колкото и небрежно да бе, затова се стараеше да стои по-далече от нея.
За нещастие на Кеш нямаше добър начин, по който да научи Марая как да промива пясъка, без да е достатъчно близо до нея и беглите докосвания щяха да го възпламеняват непрекъснато. Меката трева под краката им, тихият ромон на потока и шепотът на близките върби, галени от вятъра не намаляваха с нищо чувствеността на миговете с нея.
Реакцията на Марая към близостта на Кеш не помагаше много за напредъка на урока. Когато поставяше ръце до нейните и стискаше студения метал, за да й покаже правилната техника, тя забравяше всичко, освен факта, че Кеш е близо до нея. Движенията й бяха неуверени, вместо гладки, което обезсмисляше урока.