— Кеш — прошепна Марая, неспособна да спре треперенето на гласа си, когато сладката възбуда прерасна в неувереност.
Единственият му отговор бе да я завърти, за да я положи на обляната от слънцето трева. Жадно пое устните й и притисна краката й под тежкото си дясно бедро, за да я задържи отпусната, докато пръстите му проучваха зърната й, а езикът му властно покоряваше нейния.
Марая не можеше да говори, успяваше само да диша и нямаше представа как да откликва на настойчивите ласки на Кеш. След няколко минути се отпусна неподвижно под силното му тяло и се постара да не заплаче. Оказа се, че това не й е по силите. Когато Кеш откъсна устни от нейните и започна да проправя пътека от целувки до ухото й, усети вкуса на сълзите.
— Какво, по дяволите… — попита той.
Изпълнен с почуда, Кеш се надигна и се взря в очите на Марая. Изглеждаха огромни на пребледнялата кожа и неестествено тъмни. Каквото и да бе казала преди няколко минути, сега бе повече от ясно, че не го желае.
— Какви игрички ми играеш? — попита раздразнено той. — Ако не искаш секс, защо, по дяволите, каза да?
Устните на младата жена се разтрепериха, но думи така и не излязоха. Вече не знаеше какво да каже, какво да направи. Сълзите потекоха отново, когато самообладанието й изчезна.
Кеш изруга.
— Ти си само една малка подкокоросница, обаче игричката ти нещо не се получи!
С груба дума на пълно отвращение, Кеш се превъртя настрани, за да обърне гръб на Марая, тъй като си нямаше доверие и не смееше да я погледне. Ако не беше толкова болезнено възбуден, щеше да се изправи и да се отдалечи. Но сега искаше да изчака огнените искри пред очите му да отшумят. Беше изпълнен с омраза към самия себе си, защото се бе оставил да бъде напълно покорен от една жена. Отново.
— Не съм подкокоросница — каза Марая, след като цяла минута се стара да овладее сълзите. — Н-н-не съм казала не.
— Не беше и нужно — изръмжа Кеш. — Тялото ти го показа повече от ясно.
Последва дълго мълчание, а сетне дълбоката въздишка на Марая и страхлив въпрос.
— А как трябваше да откликна?
Кеш започна да ругае диво; след това се спря, сякаш бе стъпил на твърда почва, но ненадейно открил, че под краката му има единствено въздух. Обърна се към Марая и я погледна, неспособен да повярва, че чутото е истина.
— Какво каза? — попита той.
— Как да откликна? — повтори с неуверен глас тя. — Дори не можех да помръдна. Какво искаше да направя?
Кеш отвори широко очи, а след това ги стисна здраво. Някакво необичайно изражение премина по лицето му, а след това отново наложи обичайната безизразна маска.
— Ти някога имала ли си любовник? — попита спокойно той.
— Не — прошепна тя. — Никого не съм желала, докато не се появи ти. — Извърна лице от Кеш; защото не можеше повече да понася гнева и презрението му. Очите й се затвориха, а крайчетата на устата й се извиха надолу. — Сега ми се иска да съм спала поне със сто мъже. Тогава щях да знам как да ти осигуря това, което искаш.
Кеш изрече нещо стряскащо, но думите този път се отнасяха за него, не за Марая. Мрачно премести поглед от стройното й полуголо тяло към разпилените наоколо дрехи, които за малко не разкъса. Спомни си собствения си неудържим глад, ръцете си върху гърдите й и между краката й и нетърпението, с което само една много опитна и много възбудена жена би могла да се справи. Марая не бе нито много опитна, нито много възбудена.
— Грешката е моя, скъпа, ти нямаш вина — каза тихо Кеш. Свали си ризата и я наметна върху Марая също като чаршаф, а след това нежно я пое на ръце. — Желаех те толкова много, че просто не можех да се владея. Това е жалко извинение, но няма какво друго да кажа. А уж съм живял достатъчно години, за да знам какво правя.
Марая го погледна с несигурни златни очи.
— Не се страхувай — каза той и я целуна по челото. Едната му ръка се плъзна по гърба й бавно и ласкаво. — Всичко е наред, мила. Няма да се случи отново.
Приятната ненатрапчива прегръдка на Кеш подейства на младата жена като балсам. С дълбока въздишка тя отпусна глава на гърдите му. Когато се помръдна леко, установи, че гъстите му къдрави косъмчета са доста интригуващи. Потри бузата си, за да види какво ще почувства. Беше приятно и тя се сгуши още по-близо.
— Не се страхувах — прошепна след малко тя.
Кеш издаде някакъв въпросителен звук, разкривайки на Марая, че не е чул тихите й думи.
— Не се страхувах от теб — каза Марая и наведе назад глава, за да срещне погледа на Кеш. — Просто всичко се случваше толкова бързо, а ми се искаше да правя същото, което правиш и ти, но не знаех как.
Успокояващите ласки на ръцете на Кеш замряха, а след това отново продължиха, докато осмисляше казаното.