— Така… винаги ли е така? — попита Марая, златните й очи впити в Кеш.
— Не знам — отвърна той и посегна към колана, очите му потъмнели от желание. — Но смятам да открия.
Очите на Марая се разшиха още повече, докато мъжът се събличаше, и когато се обърна към нея. Възхищението й се превърна в несигурност, докато местеше поглед от мускулестото му тяло към огромната възбуда. Побърза отново да срещне очите му.
— Ако беше толкова зле, колкото си мислиш — обясни дрезгаво Кеш и привлече тялото й близо до своето, — човешката раса отдавна да е изчезнала.
Усмивката на младата жена проблесна за миг, но тя не се отдръпна. Когато Кеш прокара едната й ръка по гърдите си, тя въздъхна дълбоко и затвори очи, наслаждавайки се на новото усещане. Върховете на пръстите й драснаха едното плоско зърно и го превърнаха в малко камъче от желание. Фактът, че телата им имаха нещо общо под привидните непреодолими различия я успокои и заинтригува. Захапа и другото зърно. Кратко докосване с езика превърна и него в малка стегната пъпка.
— На теб ти харесва — прошепна тя, доволна от откритието си.
Звук, подобен и на смях, и на стон бе единственият отговор на Кеш. Когато ръката й се плъзна по тялото му, дъхът замря в гърлото му и го остави безмълвен. Сякаш тялото му се разкъсваше, докато тя, макар и колебливо, докосваше плътните косми под талията. Дългите му пръсти обвиха кръста й и смъкнаха дланта й към пулсиращата плът, за да я задържат там, докато бедрата му се движеха, обзети от неописуемо удоволствие. Тя издаде странен звук, изумена от желанието му. Той рязко я пусна от страх да не я шокира.
Марая не отмести ръка. Пръстите й се свиха около Кеш, плъзнаха се и продължиха търсенето на нещо ново и неочаквано, докато той не усети, че е на ръба. Когато докосна влажната главичка, възкликна от почуда. Нямаше да го възбуди повече, дори ако бе свела устни, за да го поеме в уста.
Кеш простена дрезгаво и стисна зъби, усетил че желанието се е събрало на спирала в тялото му и копнее за освобождение. С разтреперани пръсти вдигна ръката на Марая към устните си и я захапа по основата на дланта, изтръгвайки стон на желание от нея. Ръката му отново пробягна по тялото й и тя потръпна. Когато стигна между бедрата, я докосна леко, а тя се изви, готова да му се отдаде.
Внимателно се отпусна между бедрата й и ги разтвори още повече, за да направи място за едрото си тяло. Тя бе влажна, гореща и изпълнена с обещания за невероятно удоволствие. Навлезе в нея, за да опита обещаното, наслаждавайки се на тръпнещия сатен на плътта й, обгърнала го изцяло.
— Кеш.
Той се насили да спре.
В гласа му се криеше болката от прекъсването.
— Заболя ли те?
— Не. Просто… — Марая замлъкна. — Аз…
Дори когато ноктите й набраздиха кожата му, той усети страстното свиване и отпускане на тялото й. Топлата влага на възбудата й си проправяше път към него, но това не бе достатъчно. Умишлено пъхна ръка между слетите им тела, за да намери центъра на тази възбуда. Устните му се спряха на врата й и лекичко я захапаха. Огън и изненада прерязаха Марая, а сетне остана само огънят да вилнее в тялото й, да я изпълва също като Кеш, докрай, да я притежава и променя.
Златните очи на младата жена се отвориха с разбиране и желание.
— Имаш чувството, че си хем в рая, хем в ада — каза Кеш, гласът му напрегнат от страст. — Това е всичко, което един мъж може да си пожелае.
Марая се опита да заговори, но не се сещаше за думи, които да опишат, будещата удоволствие болка от този рай и ад. Затвори очи и помести бедра с едно гладко жадно движение, галейки Кеш както той нея. Прониза я невероятно удоволствие, подтиквайки я да изпита всичко отново и отново, но в този момент усети, че гори, че никога няма да й е достатъчно. Изви се диво в ръцете му.
— Марая — прошепна дрезгаво той. — Мила, спри. Нямаш представа какво ми причиняваш. Аз…
Гласът му пресекна, когато пръстите й се впиха в мускулите на бедрата му. Някаква сладост го обзе и го лиши от самоконтрол. Навлезе в мекотата й и я залюля със силата на движението си, давайки й всичко, което тя бе пожелала, а сетне още и още, докато навлизаше все по-дълбоко с тласъци, които ехтяха като ударите на сърцето му.
Някъде отдалече Марая долови собствения си глас, който изплака името на Кеш, а сетне светът се пръсна и тя нито можеше да вижда, нито да чува, разкъсвана от неподозирано удоволствие, тръпнеща, дива, завладяна от нещо непознато, нероденото още удоволствие разкъсващо я отвътре.
В един мъчителен момент Кеш се отдръпна от Марая, погледна я и усети дивото й желание също както усещаше своето.