— Марая. Погледни ме. Погледни ме.
Тя отвори очи. Погледна Кеш и видя собствения си образ, отразен в очите му, лице изкривено от раздиращо удоволствие, но и болка.
— Помогни ми — прошепна тя.
С дрезгав вик Кеш навлезе още по-дълбоко и сля телата им с тръпката на освобождаването. Тялото й също потръпна, обзето от пулсиращо удоволствие толкова силно, че й се стори, че всеки миг ще умре. Притисна се в Кеш, за да го задържи в себе си и изплака, когато златният огън я погълна.
Кеш слушаше виковете на Марая, оставила се на удоволствието, настъпило едновременно с неговото. Страстта отново се събра в него. Една първична сила, прекалено властна, за да й се противопостави. Притисна я към себе си, изля се в нея отново и отново, докато не знаеше кое е начало и край, обгърнат от Марая и златната ярост на взаимното освобождение.
Единадесета глава
Марая се бе отпуснала в топлата вода на средното езеро и се държеше на повърхността с леки движения на ръцете. Небето бе дълбоко кристално синьо и й напомняше за очите на Кеш, когато я погледнеше в момент на желание. Обля я великолепно чувство при спомена как тялото на Кеш се движеше в нея, как раменете му скриваха небето, как силните му ръце я обгръщаха, как устата му жадно и чувствено се разтваряше, за да покори нейната.
Само ако можеха да оставят мобилния телефон, щяха да са напълно необезпокоявани в прелестната тишина на Блек Спрингс. Но спокойствието им се пръсна от звъненето на малкия апарат. Изтръгна ги от топлото гнездо, направено от одеяла, застлани на дървения под на хижата. Марая знаеше, че ако не е нещо спешно телефонът няма да звънне, но въпреки това го намрази.
Кеш се обади, изръмжа няколко пъти и затвори. Марая бе заспала отново и не се събуди, докато Кеш не заплаши да я хвърли в потока. Само един поглед му бе достатъчен, за да забележи колко внимателно се движи, докато изпълзява от спалния чувал и затова веднага я изпрати да се накисне в Блек Спрингс. Когато тя се опита да му каже, че не изпитва болка след дългото прекрасно сливане на телата им, той отказа да я слуша.
Наистина не я болеше. Поне не много. Просто усещаше всяка частица от себе си, чувстваше се повече жена от когато и да е преди, след преживените нежни ласки.
— Някога да съм ти казвал колко си прелестна?
Марая отвори очи и се усмихна.
Кеш бе застанал на края на езерцето и я наблюдаваше с тъмно сините си очи и глад, който изглежда не бе заситил напълно. Знаеше без всякакво съмнение какво му липсва. Беше я изпратил сама в топлото езеро, защото се страхуваше, че няма да може да откъсне ръце от нея, ако останат в хижата. Сега вече бе убеден, че няма земна сила, която да го накара да стои настрани. Тънката мокра материя на банския подчертаваше всяка женствена извивка и му напомняше колко му бе хубаво, когато я бе направил своя.
Срязаните над коленете дънки, които Кеш обуваше, за да влезе в Блек Спрингс, не успяваха да скрият много от едрото му тяло. Не и желанието, което го облада, докато наблюдаваше Марая.
— Не съм сигурна, че прелестен е подходяща дума за теб — каза Марая с усмивка. — Може би изключително мъжествен.
Кожата му настръхна от желание, когато тя го погледна, а желанието му не остана скрито.
— Ще ме целунеш ли? — попита тихо тя и му подаде мократа си ръка, от която се виеше лека пара.
— Искаш да разбиеш на пух и прах добрите ми намерения — каза той с дълбок глас и нагази в езерото.
— Това трябва ли да ме притеснява?
— Задай ми същия въпрос днес следобед, след като си яздила два часа без прекъсване по пътя за фермата.
— Нима трябва да се връщаме толкова скоро? — попита Марая, без да крие негодуванието си. — Но защо?
— Току-що ми съобщиха за десетдневен договор в Боулдър. Щом се върна пак ще се върнем, за да търсим злато.
— Десет дни…
Тихият й вопъл остана недовършен. Нямаше и нужда да изказва всичко. По гласа на Марая бе очевидно колко много ще й липсва Кеш.
— Бъди благодарна — каза той с дрезгав глас. — Така поне ще имаш време да ти мине. Прекалено едър съм за теб.
— Нямам нужда от никакво време. Имам нужда от теб.
Звукът, който Кеш издаде беше нещо между смях и израз на желание, или може би и двете, слети в едно. Водата, където се бе отпуснала Марая му стигаше до средата на бедрата, недостатъчно, за да скрие ефекта й върху него. Бившата му жена използваше секса, не му се наслаждаваше. Поне не с него. Може пък на Линда сексът с бащата на детето й да й е допадал.
Трябва да съм благодарен, че Марая няма да забременее от мен. Няма да мога да я оставя.
— Кеш, какво има?