— Просто си мислех за миналото.
— Какво за миналото?
Без да отговори, той я привлече в прегръдката си и я целуна с повече жар и плам, отколкото имаше в топлия извор.
Марая тайничко се намести на седлото. След като се бе възстановила след първия преход до хижата, Кеш настоя тя да язди всеки ден, независимо къде. Благодарение на това и на сравнително честите почивки, в момента нито я болеше много, нито бе протрита. Умори се от насечената походка на коня. Следващия път щеше да настоява да й дадат някой друг кон.
— Как си? — попита Кеш и дръпна юздата, за да се изравни с нея.
— Много по-добре, отколкото очаквах. На този кон това не му е призванието. За сметка на това от него ще излезе страхотна бетонобъркачка.
— Трябваше да кажеш по-рано. Ще се сменим.
Марая погледна Кеш, а след това дребната кобила.
— Няма да стане. Прекалено си едър за това животно.
— Скъпа, виждал съм Люк да язди това дребно петнисто пони по цял ден.
— Наистина ли? Той да не е таен мазохист?
Кеш се усмихна и поклати глава.
— Пази я специално за най-неравните терени из фермата. Тя е сигурна и минава навсякъде, също като коза. Затова Люк я избра за теб. Само че неравни места вече няма да има, затова не виждам защо да не си сменим конете.
Преди Марая да успее да възрази, Кеш спря големия кон и скочи на земята. Само след миг я повдигна от седлото и я прегърна.
— Не беше нужно да го правиш — каза тя и обви с ръце врата на Кеш. — Тъкмо бях посвикнала с походката на този петнист дявол.
— Наречи го егоистична загриженост. Люк ще ми обели кожичката като на банан, ако те върна в недостатъчно добра форма. Нали не си забравила, че трябва да се грижа за теб?
— Справяш се чудесно. Никога през живота си не съм се чувствала по-добре.
Усмивката на Марая и пръстите й, вплетени в косата му разпратиха вълни на желание в тялото на Кеш. Целуна я силно, дълбоко и жадно. Едрите му длани се спуснаха по гърба и бедрата й, докато тя не се притисна в него също като слънчев лъч. След това откъсна устни от примамливата й топлина и я качи на коня си. Остана за момент до нея, вгледан в златните й очи, ръката му разсеяно галеше бедрото, а върховете на нейните пръсти се насочиха към порасналата брада.
— За какво си мислиш? — попита тихо тя. Кеш се поколеба и сви рамене.
— Въпреки че във фермата ще спим отделно, и слепец ще забележи, че сме любовници.
Беше ред на Марая да се поколебае.
— Това толкова ли е лошо?
— Само ако Люк реши, че не е искал да каже това, което каза за нас двамата.
— И какво е казал?
— Че ме желаеш — отвърна направо Кеш. — Че си пълнолетна, че каквото и да направим двамата с теб, си е наша работа.
Марая се изчерви, засрамена, че реакцията й към Кеш е била толкова очевидна още от самото начало.
— Надявам се Люк да е говорил напълно сериозно — продължи Кеш. — Двамата с Карла са единственото ми семейство, единственият дом, който някога ще имам. Но стореното си е сторено. По-добре да се насладим на удоволствието, защото ще има и болка.
Безизразността в гласа на Кеш стресна Марая. В ума й запрепускаха въпроси, от които се притесняваше и не посмя да ги зададе. Кеш не бе споменавал и дума за съвместното им бъдеще, освен, че ще трябва да се върнат в „Рокинг Ем“, а после пак ще заминат да търсят злато.
Аз също не съм казала и дума за бъдещето. Дори не съм му казала, че го обичам. Все се надявам той пръв да ми го каже. Но пък може и той да не иска да го каже пръв. Може би изчаква аз да каже нещо. Може би…
Кеш се обърна, метна се на гърба на по-дребния кон, пое юздите на товарния и отново пое по пътеката. Марая го последва с объркани мисли, притеснена от най-различни въпроси.
Когато най-сетне видяха фермата, Марая така и не бе решила дали да притисне Кеш за отговори. Беше прекалено рано. Чувствата бяха все още нови. А и тя бе твърде уязвима.
Всичко ще бъде наред. Кеш просто има нужда от повече време. Мъжете се чувстват доста по-неловко заради чувствата си, отколкото жените, а и Кеш веднъж се е опарил от любовта. Но държи на мен. Сигурна съм.
Всичко ще бъде наред.
Докато яздеха към конюшнята, задната врата на фермата се отвори и Невада излезе да ги посрещне. Поне Марая реши, че мъжът е Невада, докато не забеляза, че излезлият няма брада.
— Крайно време беше да се върнеш! — извика Кеш. — Ако не виждам Каролайн по-често, тя съвсем ще ме забрави.
Мъжът пое юздата от Марая и й се усмихна.
— С тези очи, трябва да си малката сестра на Люк, Марая. Добре дошла у дома.
Марая се усмихна на лъчезарния непознат, който бе също толкова красив, колкото и сериозният му брат.