— Благодаря. Сега вече знам как изглежда Невада под брадата. Ти сигурно си Тенеси.
— Сигурна ли си? — попита Тен.
— Абсолютно. С тези рамене и котешката походка, трябва да си големият брат на Невада.
Тен се разсмя.
— Колко жалко, че Невада не е от хората, които се женят. От теб щеше да излезе страхотна снаха.
Кеш погледна остро Тен. Тен нямаше откъде да знае, че интересът и любопитството на Марая към Невада са болното място на Кеш. Колкото и да си повтаряше, че младата жена не проявява сексуален интерес към Невада, Кеш все си припомняше горчивия опит с Линда. Навремето така и не му хрумна, че тя спи с друг. Все пак, когато се ожениха, тя бе девствена.
Също като Марая.
— Какво си се наежил — попита спокойно Тен, развеселен от реакцията на Кеш, когато спомена за Невада и Марая. — Нали Невада ми каза, че дамата вече е заета.
— Гледай да не забравяш какво е казал.
Тен поклати глава.
— Ти ще си останеш Гранитения мъж. Здрави мускули и дървена глава. Сигурен ли си, че не си купил дисертацията си през интернет?
Кеш се разсмя и слезе от коня. Когато Тен подаде ръка на Марая, за да й помогне да слезе, Кеш се пресегна и я повдигна от седлото. Пусна я на земята и обви кръста й с ръка.
— Не че ти нямам доверие, хитрецо — каза сухо той на Тен. — Проблемът е, че си неземно красив и як като камък.
Лявото ъгълче на устните на Тен се изви нагоре.
— Ти май имаш предвид Невада. Аз съм неземно як и красив като изваян камък.
Кеш се закиска и поклати глава.
— Господи, господи, ами какво ще правим, ако Юта вземе да се прибере?
Марая примигна.
— Юта ли?
— Още един от братята Блекторн.
— Ние сме много — добави Тен.
— Хич не ми казвай — пресече го бързо Марая. — Чакай да позная. Петдесет, нали? А кой е горкият, кръстен на Ню Хемпшър?
Двамата мъже се разсмяха едновременно.
— Родителите ми не са били чак толкова амбициозни — каза Тен. — Ще спомена само осем.
— Ще споменеш?
— Семейство Блекторн не признават брака, но децата така или иначе се раждат. — Тен се усмихна леко, сетил се за дъщеря си.
— Каролайн будна ли е? — попита Кеш.
— Надявам се да не е. Като се събуди ще е гладна, а Даяна още не се е върнала от Спринг Вали. Чакам я след час. Двете с Карла мерят платове за пердета, килими и тям подобни. — Тен поклати глава и пое юздите и повода на товарното животно. — Животът определено бе по-лесен, когато на главата ми беше единствено въпросът къде да просна одеялото и да заспя.
— Крокодилски сълзи — изсумтя Кеш. — Много добре знаеш, че не би се върнал към стария си живот. Само някой да погледна Даяна и ти започваш да си точиш ножа.
— Радвам се, че си забелязал — каза сухо Тен.
— Няма нужда — продължи Кеш, удивен от нещо, което никога преди не бе изричал. — Даяна е невероятна жена — не би погледнала друг мъж.
— А аз съм щастливец — заяви Тен с неприкрито задоволство, докато отвеждаше конете. — Вие двамата вървете в голямата къща и вижте дали Каролайн спи. Аз ще се погрижа за конете.
Когато Кеш пое към къщата, Марая се изплъзна от ръцете му.
— Трябва да се приведа в приличен вид преди Карла да се върне. Не искам да стана неприятна на жената на Люк.
— Карла хич няма да гледа. Прекалено доволна е, че Лоугън най-сетне се е отървал от инфекцията, и че двамата могат да останат във фермата, вместо да са затворени в апартамента в Боулдър. Между другото, известно ми е, че Карла гори от нетърпение да се запознае с теб.
— Ти върви — подтикна го Марая. — Ще дойде веднага щом си взема душ.
Той стисна брадичката й и я целуна бавно и нежно, така че кръвта й кипна, а после я пусна с истинско неудоволствие.
— Нали няма да се бавиш? — рече с дрезгав глас той.
Тя за малко не се поддаде на изкушението да отиде с него, но щом си помисли как ще се изправи пред Карла с дрехите, с които бе лагерувала, се отказа. Като съпруга на брат й и сестра на мъжа, когото обичаше, Карла бе прекалено важна и не искаше да създава у нея неприятно впечатление. Горчивият опит на Марая с доведеното й семейство я бе научил колко е важно първото впечатление.
Младата жена изтласка неприятните мисли за миналото и забърза към старата къща. Бе наполовина разкопчала блузата, когато отвори входната врата и се натъкна на Невада в хола. Той носеше огромен кашон.
— Недей да спираш заради мен — каза той и в очите му проблесна възхищение.
Марая бързо събра копчетата, опитвайки да прикрие деколтето.
— Спокойно — успокои я той небрежно. — Аз съм вълк единак.
— Странно — измърмори тя, почувствала, че по бузите й пълзи топлина. — На мен пък ми заприлича на един, дето се казва Невада Блекторн.