Въпреки че Марая потръпна от грозните думи за брака и жените като цяло, не каза и дума. Подозираше, че вторият брак на майка й е бил много подобен на това, което Кеш току-що описа.
Мъжът отново сведе поглед към бебето, което бавно се унасяше. Той се усмихна и застрашителното му изражение омекна. Сърцето на Марая се преобърна, забелязала отново колко красив е Кеш.
— Карла бе същата като бебе — продължи тихо той. — Жива и подскоклива в един момент, а в следващия заспиваше. Навремето ме гледаше с тези големи синьо-зелени очи и на мен ми се струваше, че съм крал. Успокоявах я, когато плачеше, когато никой друг не успяваше. А усмивката й… Господи, каква сладка усмивка.
— Карла е имала късмет с брат като теб. Още повече късмет е имала, че си бил до нея и после — прошепна Марая. — Доста време след като баба и дядо ме отведоха от „Рокинг Ем“, вечер плачех, докато заспя. Плачех за Люк, не за баща ми.
— Люк все се надяваше да си щастлива — каза Кеш и вдигна поглед.
— Всичко това е вече минало. — Марая сви рамене привидно небрежно. — Както и да е, като дете не бях особено желана. Мъжът, за когото майка ми се омъжи бе доста по-възрастен от нея, богат, овдовял наскоро. Запознах се с него на Коледа. Надявах се тайно, че подаръкът ми ще бъде пътуване до „Рокинг Ем“. Когато ме представиха на новия ми „баща“ и децата му, се разплаках за Люк. Това не беше най-доброто първо впечатление — добави нещастно тя. — В интерес на истината, беше истинска катастрофа. На Харолд и децата му, доста по-големи, не им беше приятно да им натресат някакво си кисело сополиво седемгодишно хлапе. Отговорът бяха пансионите.
Кеш измърмори нещо грубо.
— Не беше чак толкова зле — каза Марая с кисела усмивка. — Поне бях сред такива като мен. А и ми беше доста по-добре, отколкото на някои от изоставените деца. На повечето Коледи виждах майка. А и получих добро образование.
Вързопчето в ръцете на Кеш се размърда, измърка тихо, за да привлече вниманието от Марая. Той отново предложи биберона на малката Каролайн. Личицето й се сгърчи от отвращение, когато опита безвкусната вода.
— Никак не те обвинявам — каза Кеш и се усмихна. — В сравнение с това, което си свикнала, това е гола вода.
Залюля я по-силно, за да я разсее и да я накара да забрави разочарованието. Нищо не се получи. След броени секунди лицето й стана червено като домат, а от малката уста се изтръгнаха пронизителни писъци. Кеш търпеливо подразни устничките с възглавницата на пръста си. След още няколко гръмки извивки, бебето засмука послушно върха на пръста му.
— Хитрец — каза впечатлена Марая. — И колко време ще издържи така?
— Докато разбере, че пилее силите си напразно.
Навън на двора се тръшнаха вратите на кола. Прозвучаха женски гласове и някой се провикна в отговор от обора.
— Изчакай само секунда, тигърче — каза Кеш. — Млякото пристига.
Марая приглади дрехите си, бутна кичур коса зад ухото и попита:
— Добре ли изглеждам?
Кеш вдигна поглед.
— Няма никакво значение. Карла не толкова празноглава, че да те съди по вида.
Младата жена долови остротата в гласа на Кеш и разбра, че е ядосан, задето я бе заварил с Невада. Преди да успее да каже каквото и да е, вратата се отвори и дребна, много добре сложена жена влезе забързано.
— Съжалявам за закъснението. Аз… О, здравей! Какви прекрасни очи. Ти сигурно си сестрата на Люк. Аз съм Даяна Блекторн. Моля те да ме извиниш. Каролайн, предполагам, се готви да демонстрира как разговарят помежду си разгонените котки. Благодаря ти, Кеш. Постигаш направо чудеса с нея. Дори Тен не успява да я укроти за толкова дълго.
Даяна пое малкото същество от ръцете на Кеш и пое нагоре по стълбата, говорейки нежно на бебето.
Марая примигна, без да е сигурна дали наистина бе видяла жената с медните коси.
— Това ли е археоложката?
— Мм — отвърна тактично Кеш.
— Съпругата на Тен?
— Мм.
— Аха. Нищо чудно, че е толкова усмихнат.
— Ако питаш Даяна, ще ти каже, че е готова да се смените за десет сантиметра от височината ни.
— Веднага й давам десет сантиметра, ако мога да се отърва от тях — съгласи се Марая.
Кеш стана с рязко движение от стола и привлече Марая към себе си. Ръцете му се плъзнаха от бедрата към кръста и нагоре по тялото, за да спрат високо над ребрата. Наблюдаваше я, докато прокарваше пръсти под гърдите и опитваше тежестта им с длани, пробвайки чувствителните зърна с палци, лениво усмихнат.