— И така си безкрайно сексапилна — каза Кеш тихо, нежно, а гласът му накара пулсът й да се ускори и да се качи чак в гърлото й. Никога не съм виждал нещо по-красиво от теб тази сутрин в езерото. Ти ме гледаше как те обладавам. Сладките звуци, които издаваш ме изкарват от кожата ми. Само като се сетя и ми се иска да…
— Здрасти Невада. Още парчетии ли има в този кашон? Браво. Сложи ги в колата на Даяна. Лоугън, лапай това, вместо опашката на Носльо. Дори и котката да няма нищо против, аз имам.
Гласът на верандата накара Кеш да замръзне. Той затвори очи, изруга тихо и пусна Марая. Обърна се към входната врата и скри поруменялото лице на Марая с тялото си.
— Къде е любимият ми племенник? — провикна се той.
— Той е единственият ти племенник — отвърна Карла с усмивка и влезе в хола. Пак се е превърнал в истински терорист. Как е любимият ми брат?
— Единственият ти брат, нали? — Кеш се наведе и пое Лоугън с една ръка. — Господи, момченце. Ти какво ядеш — олово ли? Наддал си поне пет кила.
— Все още прохождащият Лоугън не бе особено разговорлив. Действието бе стихията му. Засмя се, сграбчи носа на Кеш и се опита да го откъсне.
— Така не се прави — отбеляза Кеш и лекичко подхвана носа на детето. Внимателно го подръпна и издаде клокочещ звук. След секунда вдигна победоносно ръка. Краят на палеца му бе пъхнат между показалеца и средния пръст като имитация на чипия нос на Лоугън. — Видя ли как става? Чакай сега да го върна обратно на място.
Карла наблюдаваше брат си с обич, развеселена, докато се занимаваше със сина й. След това забеляза, че зад него има още някой. Надникна над широкото му рамо и видя жена, приблизително на нейната възраст, висока колкото нея, която бързаше да пъхне блузата си в панталона.
— Здрасти.
Марая прехапа устни и се отказа да оправя дрехите.
— Здрасти. Аз съм…
— Марая! — каза Карла и се усмихна от удоволствие. Заобиколи Кеш и прегърна другата жена. — Радвам се, че най-сетне се прибра у дома. Когато адвокатът съобщи на Люк, че майка му е починала, дори не те спомена. Нямаше как да се свържем с теб. На Люк толкова му се искаше да ти каже за Лоугън. И най-вече да разбере дали си добре.
Марая се вгледа в бистрите синьо-зелени очи на Карла и забеляза само искреност. Със задавен вик я прегърни ми свой ред и усети такова спокойствие, че чак й се замая главата.
— Благодаря ти — каза тя с дрезгав глас. — Толкова се страхувах, че ако се върна няма да ви е приятно.
— Я не ставай смешна. Че защо да ни е неприятно? — Карла се вгледа на свой ред в огромните златистокафяви очи на Марая. Ама ти май говориш сериозно. Наистина си се притеснявала.
Марая се опита да се усмихне, но не се получи.
— Семействата не обичат много външни хора да идват да живеят при тях.
Кеш заговори, без да престава да отвива и завива носа на Лоугън.
— Както сама разбираш, майката на Марая не е попаднала на много свестен човек, когато се е омъжила повторно. Всъщност, май е бил голям изрод. Държал я из разни пансиони през цялата година.
— А защо просто не те е върнал в „Рокинг Ем“? — обърна се Карла към Марая.
— Майка отказваше. Казваше, че фермата е жестоко място. Че съсипва жените. Имала чувството, че я задушавала. Дори като питах, тя толкова се вълнуваше, че престанах да питам. — Марая погледна през прозореца към назъбения връх Макензи. — Аз никога не съм усещала подобно нещо. Обичам земята. Само че, докато майка беше жива, не можех да се върна. Тя просто нямаше да го преживее.
— Сега вече си тук — каза тихо Карла. — И ще останеш колкото искаш.
Марая понечи да каже нещо, но не успя, затова прегърна снаха си.
Кеш наблюдаваше двете жени и си каза, че каквито и да са били първоначалните подбуди на Марая да се върне, сега наистина е благодарна, че е приета в семейството на Люк. Освен това, призна Кеш, не можеше да вини Марая, че иска да има място, което да нарече свой дом. И той се чувстваше по същия начин. Фермата бе много повече дом, отколкото апартаментът му в Боулдър. Единствено тук бяха тримата, които ги беше грижа дали ще се върне, или не от някой гранитен склон.
Замислено наблюдаваше как сестра му и Марая приготвят вечерята. Без много да се суетят, приготвяха храна за всички и се опознаваха. Докато гледаше как шетат из кухнята, той усети, че двете си приличат в много отношения. Бяха на една възраст, почти еднакво високи, грациозни, опитни в приготвянето на храната, не се плашеха от работата, а смехът им звучеше толкова красив, че той потръпваше.
Линда никога не споделяше и не искаше да върши каквото и да е. Мислех си, че е така, защото е млада, но сега вече разбирам, че не е било така. Навремето беше на възрастта на Марая. Просто Линда е била разглезена. Марая може и да беше дошла, за да има къде да живее — и да докопа мината на Лудия Джак — но поне не страхува от работа.