И най-хубавото е, че не мрънка.
Не. Това не бе най-хубавото. Най-хубавото у нея, реши Кеш, бе невероятната й чувственост. След Линда, никога не му бе трудно да се контролира, когато бе с жена. А с Марая бе различно. Желаеше я все повече и повече. Добре че заминава за Боулдър. Имаше нужда да се откъсне от пламенната Марая, да остави някакво разстояние между тях, да се охлади и помисли трезво, още повече че една жена не бе нужно да е глезла, за да манипулира мъжа до нея. Важното бе да е достатъчно умна, за да успее да го заблуди.
Кеш не спираше да си припомня как е било с Линда, дори когато се вмъкваше в старата къща в часа преди зазоряване. Знаеше, че трябва да тръгва и да увеличи разстоянието между себе си и Марая. А не можеше да си наложи да тръгне, без да се сбогуват.
Вратата на къщата се затвори тихо зад него. Само след секунда чу шепот, шумолене и усети меките ръце на Марая топло и нежно да го обгръщат в опит да го задържат с учудваща за една жена сила. Той я притисна към себе си и леко я повдигна от пода.
Усети горещите й сълзи по врата си.
— Марая?
Тя потръпна и се притисна в него, докато най-сетне прецени, че гласът й няма да я предаде.
— Не можах да спя. Чух те, че товариш джипа. Реших, че няма да се сбогуваш с мен. Моля те, не ми се сърди заради Невада. Харесвам го, но няма нищо общо с чувствата ми към теб. Аз…
Устата на Кеш покри нейната и спря потока от думи. Вкусът му я замая и я накара да се разтрепери. Ръцете му нежно се местеха, извайваха и подкрепяха тялото й, милваха я, разказваха й без думи за съвършенството между тях, за твърдостта и мекотата, за ключът подходящ за ключалката, за мъжа и жената, за жаждата и наситата.
Кеш използва цялата си воля, за да прекъсне целувката, да пусне Марая да стъпи отново на пода, без да я повали и да влезе в нея, за да сложи край на мъчението, което драскаше с нокти гърдите му.
— Не ме оставяй — прошепна тя, когато Кеш я пусна. — Недей още. Прегърни ме за още малко. Моля те. Аз… О, Кеш, толкова е студено без теб.
Тя усети потръпването на мъжа, чу сподавения му стон и светът се изкриви на една страна, щом той я пое на ръце. След малко я положи на леглото и дръпна завивките до брадичката й. Искаше й се да се отърве от пречещия юрган, да освободи ръцете си, но се оказа невъзможно.
— Сега достатъчно топло ли ти е? — попита той. — Не искам да се разболееш. — Гласът му бе дълбок, плътен и издаваше бързият полет на сърцето му. — Снощи не си спала много, а аз не можах да откъсна ръце от теб в езерото, след това ездата, а и сготви вечеря за дванадесет човека.
— Карла свърши повечето работа, а…
— Дрън-дрън. Нали гледах, любима.
— … а на мен ми беше много приятно да чувствам ръцете ти в езерото — довърши бързо тя, опитвайки се да каже всичко. — Обичам устата ти. Обичам тялото ти. Обичам…
Устните му отново покриха нейните и прекъснаха дрезгавия поток от думи, които му се сториха жарки като пламъци.
— Не биваше да идвам тази сутрин — каза той, когато намери воля, за да се откъсне от сладките жадни устни на Марая. — По дяволите, скъпа, още не си свикнала с мъжкото тяло, а ме възбуждаш толкова много.
— Езерото сигурно има магически изцелителни сили — прошепна тя и го погледна с дивите си златни очи. На слабата светлина на нощната лампа, Кеш бе като сянка, един дълбок глас и силни ръце, които я държаха като в пашкул под завивките. — Снощи не можах да заспя и се накиснах във ваната. Нищо не ме боли, дори след ездата. Ако не вярваш, докосни ме. Сам ще видиш, че ти казвам истината. Знам, че ме желаеш, Кеш. Усетих го, когато ме прегърна. Докосни ме. Ще разбереш, че и аз те желая.
— Марая — прошепна той.
Целуна я отново и отново с кратки ожесточени целувки, които разкриваха и опита му да се въздържа, и желанието му. Когато от гърлото й избликнаха тихи стонове, той задълбочи целувката. Езиците им се докоснаха, страстта го разтърси и той за момент отпусна ръце от завивките.
Марая тъкмо това чакаше. Изрита мекия юрган и посегна към Кеш. Той простена, щом забеляза елегантните й голи крака и едва покрилата ги нощница. Тя стисна ръката му в своята и я плъзна по тялото си.
Той можеше да се отдръпне, и двамата го знаеха. Беше значително по-силен от нея, много по-опитен, отлично знаеше как да контролира желанието, обхванало тялото му. Но безрезервната чувственост на Марая го обезоръжи напълно. Когато усети как се напрягат гърдите й, а зърната изпъкват под нощницата, си спомни усещането, когато я вкусваше и галеше, чу отново тихите й викове, почувства трепета й.