Преди още Марая да насочи ръката му към жаркия извор на желанието, той вече знаеше, че е загубен. Щом докосна течната жар, възпламенена в очакване на него, знаеше, че е загубен. Опита се да не проследява меките мамещи форми на жената, но не успя. Галеше ги отново и отново, прииска му се професията му да не е направила ръцете му мазолести и покрити в белези. Тя заслужаваше да бъде галена от мъж с гладки копринени ръце като тялото й.
— Мила? — прошепна Кеш. — Сигурна ли си?
Отговорът долетя като приглушен звук на удоволствие и плам, който изгори съмненията и отне дъха му.
— Кеш — изрече настойчиво Марая. — Не си тръгвай още. Моля те, остани още малко с мен. Аз…
— Тихо, мила — каза Кеш и с целувка накара думите на Марая да замрат. — Все още няма да тръгна. — Засмя се неуверено. — Не бих могъл да си тръгна дори и да исках. Нима не разбираш какво ми причиняваш?
— Не — промълви тя. — Единственото, което знам е, какво ти ми причиняваш. Дори не съм подозирала, че съм способна да чувствам по подобен начин. Все едно че тази нощ бе животът ми досега, докато най-сетне слънцето изгря и за мен.
Думите й го възбудиха повече от всяка ласка, която бе изпитвал. Ръцете му трепереха силно, заради обхваналата го страст.
Марая го наблюдаваше как сваля дрехите с бързи, властни движения, много различни от нежността, с която я бе дарил само преди миг. Мътната светлина на лампата превърна кожата на Кеш в течно злато, а косъмчетата по тялото му в тъмен блестящ бронз. Всяко негово движение се отразяваше като сянка по мускулестото тяло.
Кеш наблюдаваше Марая, докато се освобождаваше от последните дрехи, за да застане гол пред нея. Младата жена го гледаше изпод притворени клепки, които блестяха като злато. Очите й изразяваха обожание, дори когато се спряха на доказателството за възбудата му. Без да откъсва очи от него, тя посегна към най-горното копче на нощницата с треперещи пръсти.
Кеш се отпусна на коляно върху матрака и той поддаде под тежестта му. Дългият му пръст проследи извивката на стъпалото й, продължи по вътрешната страна на прасеца, мина зад коляното и бавно се качи към мекото бедро. Когато кракът й се изпъна нетърпеливо, той нежно се усмихна.
— Точно така, малката ми. Покажи ми, че ме желаеш — шептеше той. — Направи ми място между тези прекрасни бедра.
Дългите крака на Марая се разтвориха. Той следваше всяко движение с потъмнели от желание очи. Бавно коленичи между бедрата й, усетил същото напрежение у нея, което бе обхванало собственото му тяло, и което го караше да пламти.
За момент Кеш остана неподвижен. Не можеше да помръдне, вцепенен от красотата на тялото й, от доверието, което му имаше. Бавно и нежно ръцете му се плъзнаха под нощницата, изтеглиха я през раменете, освободиха ръцете и се спряха на китките, когато забеляза приканващите щръкнали зърна.
Марая издаде някакъв шепот, който прерасна в тих вик, когато устните му се спряха на едното зърно, за да усилят удоволствието й. Когато тя се изви към него, нощницата задържа ръцете й в плен. Дори не забеляза, защото Кеш галеше бедрата й и я подготвяше за предстоящото удоволствие. Когато я докосна, въпреки че бе съвсем нежно, тя потръпна и извика.
— Мислех си, — каза Кеш, а гласът му бе дълбок, но бавен, — че нещо толкова меко като теб, не би трябвало да търпи груби ръце като моите.
На Марая й се искаше да му признае колко много обича ръцете му, но така и не успя. Езикът му се бе спрял на пъпа й и отне дъха й. От тази неочаквана ласка по тялото й премина сякаш електрически заряд.
— Трябва да те докосва някой жарък и нежен като теб — говореше Кеш. Опита кожата по корема на Марая с език и се усмихна на ответа й. Езикът му бавно се прокрадваше надолу. — Тъй като е прекалено късно да излизаш, за да си намериш някой истински господин за любовник, май ще трябва да се примириш с този, който ти е под ръка.
Марая не успяваше да разбере за какво говори Кеш. За нея той бе съвършеният любовник. Опитваше са де му го каже, когато усети огненото докосване на езика му. Интимната целувка я шокира. Опита се да се помести, но той задържа краката й, а китките й бяха хванати от нощницата.
— Кеш… Не бива… Аз…
— Шшт — успокои я той. — Винаги съм се чудил какъв ли е женският вкус. Просто никога не ме е било достатъчно грижа, за да пробвам. Сега вече знам. Желая те, захарче. А ти си истинско захарче.
В гласът му се прокрадваше същата жажда, която бе усетила по устните му, същата страст и нетърпение. Думите на Марая се претопиха в първично удоволствие, докато мъжът я любеше с уста. Дълго не можа да отрони и звук, но накрая се отдаде на Кеш и леко се изви, за да почувства по-пълноценно завладелия я огън.