Марая гледаше Невада, прекалено шокирана, за да отговори. Думите му бяха напълно откровени, а той бе забелязал всички издайнически знаци на бременността й.
— Виждам, че си решила да родиш детето — продължи той. — Иначе щеше да направиш нещо по въпроса още преди месеци. Жена, която има смелост да изкара цялата бременност, би трябвало да намери и смелост да каже на мъжа.
— Опитах. — Марая замахна безпомощно с ръка. — Не успявам да намеря нито подходящия момент, нито подходящите думи.
Защото Кеш никога не ми е казвал, че ме обича. Само че това не можеше да го признае на Невада. Дори самата тя не обичаше да мисли по този въпрос.
— Вие двамата ходите да търсите злато поне два пъти в месеца, а така и не се е намерило достатъчно време, за да кажеш „Аз съм бременна“? — Невада изсъска тихо последните думи. — Ако нямаш смелост да кажеш на Кеш този път, ще те заведа в Кортез, след като той си тръгне. Доктор Чейкън е добър човек. Той ще ти обясни от какво се нуждае бебето, а аз ще наблюдавам дали пиеш това, което ти е предписал.
Марая погледна Невада и разбра, че той говори напълно сериозно. Беше честен и непреклонен. След като беше казал, че ще й помогне, щеше да й помогне. Това е.
— Ти си добър човек — каза тихо тя и докосна брадата му с върховете на пръстите си. — Благодаря ти.
— Ще ми благодариш като кажеш на Кеш. — Въпреки остротата в гласа му, той пое ръката на Марая и я стисна за кураж. — Имаш около двадесет секунди да намислиш какво да кажеш.
— Как така?
— Той е тук.
Марая се извърна към пътя. Щом видя очукания джип на Кеш да завива в прашния двор пред старата къща, лицето й се озари. Изтича към джипа и щом Кеш слезе, се хвърли на врата му.
Мъжът я повдигна, притисна я до себе си и погледна Невада над рамото на Марая. Другият мъж отвърна на хладния поглед, а след малко се обърна и се отдалечи.
— Какво искаше Невада? — попита Кеш.
Марая се стегна. Гласът на Кеш бе прозвучал грубо като този на Невада.
— Той просто… Питаше кога ще се върнеш — отвърна задъхано тя.
И двамата знаеха, че лъже.
Кеш стисна устни от изненада и учудване, а сърцето му бе прорязано от болка. Кой знае защо не бе очаквал Марая да го излъже. Не и него. Не и заради друг мъж.
Вцепеняващ студ се събра в гърдите на Кеш, когато осъзна колко опасно бе да се поддава толкова много на очарованието на Марая.
— Невада искаше и още нещо — добави бързо тя, защото й стана неприятно, че го е излъгала. — Не мога да ти кажа какво. Все още не. Преди да си тръгнеш ще ти кажа. Обещавам. Но сега искам само да ме прегръщаш, Кеш. Моля те, прегърни ме. Толкова ми липсваше!
Кеш затвори очи и я прегърна, усети приканващата й топлина, която стопи леда, натрупал се от лъжата и сподави хладната сянка на спомена, предшественик ни предателството, от което толкова се страхуваше, но въпреки това очакваше.
— Липсвах ли ти? — попита Марая. — Поне малко?
Несигурността в гласа й отново разбуни чувствата на Кеш.
— Ти винаги ми липсваш. Знаеш го много добре.
— Просто… много ми се искаше да го чуя.
Кеш се отдръпна от Марая, за да погледне тревожните златни очи. Забеляза, че нещо я терзае и сърцето му се сви, въпреки че се опитваше да не изпитва нищо.
— Какво има, Марая? Какво не е наред?
Тя поклати глава, пое си дълбоко дъх и се усмихна на мъжа, когото обичаше.
— Когато ме прегръщаш всичко е наред. Ела с мен в голямата къща. Нека да те гледам и да ти се радвам, докато приготвям вечерята.
Изражението му се смени и тя забеляза ленивата чувственост, която изпъна нервите й. Мъжът се усмихна, наведе глава и пое устните й в целувка, която остави и двамата без дъх.
— Предпочитам да ми се радваш в старата къща, защото ще бъде по-спокойно — каза Кеш и гризна устните й много нежно, изпълнен с едва сдържано желание.
— И аз. Само че тогава няма да мога да приготвя вечерята и работниците ще вдигнат стачка.
Той се разсмя, въпреки че познатата страст се надигаше. Пусна я, обви кръста й с ръка и заотстъпва към голямата къща. Времето на равносметка и разплата щеше да настъпи много скоро. Очакването само щеше да намали удоволствието от компанията на Марая.
— Не мога да поема отговорността за стачка в „Рокинг Ем“ — каза той.
— Нито пък аз — отвърна Марая и обви стегнатия кръст на Кеш с ръка. — Постарах се да подготвя колкото можах още одеве, но Лоугън и Каролайн решиха, че не им се спи.