Кеш я погледна въпросително.
— А къде са Даяна и Карла?
— Сутрин аз гледам децата, за да могат те двете да работят над предметите, които идват от каньона Септембър.
— И шест дни в седмицата готвиш за цялата пасмина.
— Обичам да готвя.
— А три вечери в седмицата Даяна се опитва да те превърне в археолог.
— Тя е страхотна учителка.
— И все още ходиш на курсовете по приложение на геологията. И по технически справки.
Марая кимна.
— Освен това си намерих и работа — заяви гордо тя. — Областният музей искат да подготвя книга с цветни илюстрации, посветена на района. Всяка част от книгата била предоставена на специалисти, но след това преценили, че не е достатъчно да знаеш много, за да се напише книга и тя да е интересна и достъпна за четене.
Кеш кисело се усмихна. Въпреки че работата му изискваше да пише доклади за обиколките си, той много добре познаваше недостатъка, за който спомена Марая. Истината бе, че напоследък пишеше всички доклади и отчети в „Рокинг Ем“. Не само че така имаше възможност да прекарва повече време с Марая, но и сам бе открил умението й с прости думи да предаде непонятните научни факти. Тъкмо той й даде идеята да се запише в курсовете, след като очевидно се справяше добре.
— И така — продължи Марая. — Превеждам частите по геология и археология на разбираем английски. Ако одобрят работата ми, ще мога да направя цяла книга.
Кеш спря, улови лицето на Марая между дланите си, целуна я силно и й се усмихна.
— Поздравявам те, скъпа. Кога разбра?
— Тази сутрин. Исках да ти се обадя, но ти вече беше тръгнал. Пътят е толкова дълъг. А и през зимата…
Гласът й пресекна. И двамата знаеха, че да караш до фермата от Боулдър е трудна работа, дори когато времето е хубаво, но когато бурите превърнеха части от непавирания път в лепкава каша, дори джипът на Кеш трудно минаваше.
Трудностите, свързани с пътуването до фермата не бяха въпрос, който Кеш искаше да повдига. Ако Марая не бе сестра на Люк, той щеше да я покани да остане при него в Боулдър още преди месеци. Но това бе невъзможно. Едно беше да тръгне с нея да търси злато, или да си откраднат няколко часа насаме в старата къща преди и двамата да заспят всеки в своето легло и под отделен покрив. Съвсем друго бе да живеят заедно, без да са женени, още повече че ставаше въпрос за малката сестра на най-добрия му приятел.
Очевидното решение бе брак, но това също бе невъзможно. Дори Кеш да започнеше да вярва напълно на Марая — ако изобщо това се случеше — не би я помолил да сподели бъдеще без деца с него. Въпреки всичко това в главата му непрекъснато се въртеше мисълта за брак.
Може пък Марая да няма нищо против. Може да се научи да е като мен, да приема нещата, които няма как да се променят и да се радва на Лоугън и Каролайн. Може би…
А може би не. Как да поискам от нея да се откаже от толкова много? Колкото и да си мисли, че ме обича, тя ще иска свои деца. Виждам го всеки път, когато погледне Лоугън, а след това обърне поглед към мен с копнеж, който няма нищо общо със секса. Тя иска дете от мен. Сигурен съм, както съм сигурен, че не мога да й го дам.
Господи, но не мога и да я оставя. Какъв съм глупак. Знам, че е така. Въпреки това не мога да спра да я желая.
Отговор на мъчителния проблем нямаше, мислите му кръжаха около едно и също непрекъснато, а решение така и не се появяваше. Колкото и пъти да мислеше за бъдещето им с Марая, все не можеше да намери приемливо решение. Затова се държеше така, както винаги, след като разбра какво означава да си стерилен. Изтласка мислите за бъдещето от ума си и се съсредоточи над настоящето.
— Хайде — каза той и целуна Марая по челото. — Аз ще обеля картофите, а ти ще ми разкажеш за новата си работа.
Дори и да бе забелязал несигурната й усмивка, той не спомена нищо, както и тя не спомена, че той бе стиснал ръката й толкова силно, сякаш се страхуваше да не избяга.
Неподвижен, зареян в собствените си мисли, Кеш влезе в кадифената тъмнина на старата къща точно преди зазоряване. Марая не го очакваше. Бяха решили да прекарат деня във фермата и да не тръгват за Блек Спрингс до следващата сутрин.
Само че Кеш не намери сили да стои далече от нея. Беше се събудил преди часове, бореше се със себе си и най-сетне загуби. Едва устоя да не влезе в спалнята на Марая и да не я събуди като се слее с тялото й. Опита се да отблъсне желанието, което не го напускаше дори и след като е била негова, но въпреки това влезе в къщата и седна в някогашната работна стая на Даяна, сега вече постепенно превърната в кабинет на Марая, където тя държеше непрекъснато нарастващата си колекция от книги.