Дори не си направи труд да включи лампата. Издърпа един от твърдите столове, премести го от масата и се опита да влее разум в ума и тялото си. Тялото му не обърна никакво внимание. В ума му непрекъснато изплуваха картини от нощта в бараката горе в планината, където Марая го бе възбуждала, докато тялото му й се подчинеше напълно. Дразнеше го, че от него се вдигала пара в хладните утрини. Той също я дразнеше, но по различен начин и я караше да вика от желание и задоволство. Мисълта да чуе отново тези викове разпали огън в тялото му, толкова горещ, че той не успя да го обуздае.
Вратата на спалнята се отвори и тихите леки стъпки на Марая през хола подхраниха пламъците у него и той не успя да помръдне. Тя запали лампата в хола и в работната стая плъзна триъгълник светлина до краката му.
— Кеш?
— Извинявай, мила. Не исках да те будя.
Силуетът на младата жена се очерта на вратата. Дългата бархетна нощница се диплеше като черна вода.
— Тук съм.
— Защо седиш на тъмно?
— Гледам луната. Мисля.
Дрезгавият му дълбок глас накара сърцето й да забие по-бързо. Мина през тъмната стая и застана пред него.
— За какво мислиш? — попита тихо тя.
— За теб.
Едрите му ръце стиснаха китките й.
Тя прошепна името му, когато я привлече в скута си. Целуна я дълбоко и я намести така, че да седне срещу него. Вълните на желанието му я обляха и оставиха единствено усещането за вкуса и топлината на мъжа, когото обичаше.
Щом ръцете му стигнаха до гърдите й и ги подразниха, тя възкликна от желание и удоволствие.
Когато разкопча нощницата, за да им е по-лесно, той проследи с език лунните лъчи, спуснали се по кожата й, докато тя не застена. Скоро нощницата бе разкопчана, а той бе гол до кръста, с разкопчани дънки. Ръцете й се движеха по доказателството за страстта му и го накараха да се напрегне от желание.
— Ако не спреш, никога няма да успеем да стигнем до леглото — каза с дрезгав глас Кеш.
— Толкова ми е приятно да те докосвам. Всеки път става все по-хубаво. Ти си като Блек Спрингс, от теб непрекъснато извира топлина.
Смехът му прозвуча почти грубо.
— Само откакто те познавам.
Без предупреждение я повдигна от скута си.
— Кеш?
— Мила, ако не се преместя сега, после изобщо няма да мога да помръдна. Толкова много те желая.
Въпреки казаното, той не помръдна. Когато ръцете на Марая посегнаха към дънките, за да ги свалят и да не им пречат, той не се възпротиви. Не можеше. Едва успяваше да диша, защото желанието му пулсираше с болезнена сила. Когато тя го докосна, дъхът му излезе като стон, откъснал се сякаш от душата му.
Очите на Марая се разшириха в очакване на първичното удоволствие. Докосна Кеш с върховете на пръстите си. Той затвори очи и се предаде на топлите й ръце. Когато след малко ласката спря, той издаде стон на недоволство. Чу някакво шумолене, когато нощницата й се смъкна на пода и потръпна. Отвори очи и забеляза, че тя е застанала гола пред него.
— Хората могат ли да се любят на стол? — попита тихо тя.
Преди още да е довършила думите си, ръцете му бяха от вътрешната страна на бедрата й, разтваряха ги, за да открият изворът на горещото й желание. Тя потръпна и се разтопи от удоволствие. Коленете й омекнаха. Олюля се и го стисна за рамото.
— Кеш? — прошепна тя. — Можем ли?
— Седни на скута ми и ще открием — каза той, привлече я по-близо, после още по-близо, докато влажната й топлина обгърна твърдата му плът.
— Всеки път… по-хубаво.
Дрезгавият шепот на Кеш бе за Марая като огнено издишване. Обгърна врата му с ръце. Някъде дълбоко в нея се надигна жарък пламък. Тя помръдна, за да го намери отново. Пламъкът потрепна.
— Точно така — подтикна я Кеш с чувствено движение. — О, да. Точно така, мила. Точно… така.
Тръпнеща, огнена, бавно и дълбоко тя взимаше и отдаваше колкото можеше, за да подхранва пламъка. Когато този танц вече не бе достатъчен, Кеш стисна бедрата й и ускори тласъците. Усмивката й премина във вопъл на удоволствие.
Той я наблюдаваше, желаеше я, дишаше тежко, докато контролът най-сетне му се изплъзна и той се изля в нейната мекота.
Марая не смееше да помръдне, обзета от своето удоволствие, което се разпространяваше като златен пулс из цялото й тяло и нежно прогаряше душата й.
В следващия миг на екстаз тя извика Кеш, призна му любовта си и истината за бебето им, което растеше в нея…
За момент Кеш не можа да повярва на чутото.
— Какво?
— Бременна съм, любими — прошепна тя и се наведе, за да го целуне отново.
В този момент Кеш повярва, че чува истината, изречена от устни, все още подпухнали от целувките му. Беше си мислил, че е подготвен, че предателството на никоя жена не би го научило на нещо ново.