Оказа се, че е грешал. Седеше без да помръдва, объркан от болката, каквато никога не бе познавал… болката, последвана от ярост, мощна като страстта и болката.
— Ти си бременна — повтори недоумяващо той.
Успяваше да владее гласа си, но не и внезапно избуялия гняв и напрежението, което се предаде и на жената, все още свързана с него.
— Да. — Марая се опита да се усмихне, не успя, усетила как силните пръсти на Кеш се впиват в бедрата й. — Ти не искаше ли? Никога не си се опитвал да ме предпазиш, а и знам, че харесваш децата и си мислех…
Гласът й заглъхна до шепот. Тя преглътна, но гърлото й остана сухо. На лунната светлина Кеш бе като изваян от камък.
— Никога не съм те пазил — отвърна той. — Както и не съм се опитвал да превърна оловото в злато.
Чу собствените си думи сякаш от разстояние, като ехо, останало от времето, когато предателството все още не бе обхванало цялата му душа, за да замрази всичко.
— Нищо не разбирам — прошепна Марая.
— Естествено, че не разбираш.
С удивителна сила Кеш повдигна Марая от скута си, изрита купа дрехи и застана неподвижен, загледан през нея, сякаш я нямаше. Стори й се, че е впримчена в някакъв кошмар, че не може да помръдне, да проговори, дори да заплаче. Беше си представяла най-различни реакции, когато му каже за бременността си, дори гняв, но не и подобно отдръпване.
— Кеш? — прошепна тя.
Той не отговори. В нажежената тишина мъжът гледаше измамното изражение на уязвимост на жената, втренчена в него. Луната подчертаваше и елегантността и нежността й.
Нежна е колкото гърмяща змия и много по-опасна. Тя е невероятен ловец. Никой няма да повярва, че аз не съм бащата на детето й. Мога да отида в същата лаборатория и ще получа същия резултат както преди години, когато Линда ми съобщи, че е бременна — имах шанс да стана баща, но нищо не се получи.
Само че Кеш нямаше желание втори път да вярва на подобно нещо. Беше желал да е истина толкова отчаяно, че бе загърбил всяка друга възможност.
Люк също щеше да повярва. Вместо да си каже, че любимата му дебеланка е лъжкиня, измамница и нимфоманка, той щеше да повярва, че е бременна с неговото дете. Ако Кеш откажеше да се ожени за нея, това щеше да предизвика разрив между него и Люк. Може би дори между него и Карла. След това нямаше да му остане нищо, нямаше да има нито едно място на този свят, което да нарече свой дом. Нямаше избор, освен да приеме лъжата и да се ожени за лъжкинята.
Страхотен капан, измислен само за глупаци.
С изключение на едно, на една подробност, която нямаше как да се доизкусури, колкото и добра да беше Марая. Имаше един-единствен начин да се докаже, че тя лъже. Само че щеше да отнеме време. Бебето трябваше да се роди, да се направи кръвен тест, резултатите да се сравнят с кръвта на Кеш. След това идваше времето за истината.
— Кога го чакаш?
Кеш не позна собствения си глас. Нямаше никакво чувство, това не бе въпрос, просто думи, с които изискваше информация.
— Н-н-не знам.
— Какво казва лекарят?
— Не съм ходила на лекар. — Марая преплете пръсти и ги стисна, за да не се протегне към Кеш, да не го докосва, за да се увери кой е ледено студеният непознат, застанал гол в тъмното пред нея. — Точно това беше, което Невада ме караше да направя. Каза, че щял да ме заведе при доктор Чейкън, ако не ти кажа.
Значи ето кой е бащата на копелето. Трябваше да се сетя. Господи, как е възможно да съм бил такъв глупак?
В този момент Кеш усети, че повече не може да разчита на самообладанието си. Твърде много неща му напомняха за миналото. Беше влизал в този капан. Веднъж вече бе налапал същата примамка.
— Така да бъде.
Марая наблюдаваше Кеш как се облича.
Въпреки че той не каза нищо повече, изражението му и резките движения, с които оправяше дрехите си, показваха, че е побеснял. Марая също започна да се облича, но пръстите й трепереха и тя просто наметна нощницата и я остави незакопчана. Когато най-сетне вдигна поглед, Кеш бе до входната врата й я наблюдаваше като някой непознат.
— Поздравления, скъпа. Току-що си осигури име за бебето и издръжката до края на бременността.
— Какво?
— Ще се оженим. Нали точно това искаше?
— Да, но…
— Ще говорим по-късно — каза Кеш, прекъсвайки колебливите думи на Марая. — Точно сега не ми се слушат приказките ти.
Врата се хлопна и Марая остана сама.
Четиринадесета глава
Всичко ще бъде наред. Той просто има нужда от време, за да привикне с мисълта. Сигурно държи на мен. Не би ми предложил да се оженим, ако не държеше на мен, нали? Много мъже не се женят за бременните си приятелки.