Всичко ще бъде наред.
Безмълвно повтаряните думи се бяха врязали в ума на Марая през дългите часове, след като утрото настъпи и вече смисълът им се губеше. Непрекъснато си представяше лицето на Кеш, когато й каза, че си е осигурила име за бебето и издръжка по време на бременността.
Когато се оженим, ще покажа на Кеш колко много го обичам. Сигурно ме обича и той. Не е нужно да се жени за мен, той сам така реши. Всичко ще бъде наред.
Колкото повече Марая повтаряше тези думи, толкова по-неспокойна се чувстваше. И все пак същите тези думи на надежда бяха единственото, което потискаше отчаянието. Беше ужасена, по кожата й избиха капчици студена пот, когато усети липсата на Кеш.
Той щеше да се ожени за нея, но не искаше детето, което носеше. Щеше да се ожени за нея, но не вярваше в любовта й. Щеше да се ожени за нея, но си мислеше, че тя иска само да осигури име на детето и пари по време на бременността си. Щеше да се ожени за нея, но бе уверен, че е паднал в най-стария капан на света.
А как да му докажа, че греши? Нямам свои пари. Нито дом. Нито работа. Нито професия. Стремя се да постигна всички тези неща, но за момента ги нямам. Нямам нищо и не мога да му кажа, „Ето, виждаш ли, нямам нужда от твоя апартамент, от храната ти, от парите. Имам нужда единствено от теб, от мъжа, когото обичам. Единствения мъж, когото съм обичала.“
Само че по този начин не можеше да го докаже.
— Марая? Будна ли си?
За момент й се стори, че мъжкият глас е на Кеш, но щом се обърна към вратата, надеждата, проблеснала по лицето й се стопи, щом разбра, че е Невада. Отиде до вратата, отвори я и се вгледа в светло зелените очи, които не пропуснаха следите от тъга по лицето й.
— Добре ли си? — попита Невада.
Марая стисна зъби, за да не позволи на сълзите да рукнат. Ако кажеше на Невада какво е станало, нещата нямаше да се оправят. Кеш не понасяше необичайното разбирателство между Невада и Марая.
Не можеше да разкаже и на Люк, на собствения си брат, защото това означаваше да го накара да избира между сестра си и Кеш, мъжът, който му бе близък като брат. Подобен избор не трябваше да се прави. Не и заради нея. Нито заради Кеш. Дължеше всичко на Люк, на брат си, който отвори сърцето си и дома си за нея след петнадесет годишна раздяла.
— Аз… просто съм малко уморена. — Марая се насили да се усмихне. Тогава забеляза малкия грижливо опакован вързоп в ръцете на мъжа и с удоволствие смени темата. — Това какво е?
— За теб. Пристигна вчера, но така и не ми остана време да ти го донеса.
Марая пое пакета. Погледна го любопитно. Нямаше нито марка, нито адрес, нито подател, нищо, от което да се разбере кой го изпраща.
— Да, да, твое е — каза Невада, забелязал колебанието й.
— Какво има вътре?
— Картата на Лудия Джак.
— Значи са открили къде е мината.
Невада присви очи. В гласа й го нямаше живото любопитство, само някакво отчаяние, което златните й очи не успяваха да прикрият.
— Не съм питал, а и те не ми казаха — отвърна след малко Невада. — Просто ми изпратиха пакета. Давам ти го във вида, в който го получих.
Марая погледна пакета и го остави на близката маса.
— Благодаря ти.
— Няма ли да го отвориш?
— Ще изчакам… Кеш.
— Последно го видях в кухнята с Карла. — Невада внимателно наблюдаваше Марая, усетил безпокойството й. — Каза ли му за бебето.
Марая потръпна при спомена.
— Да. Казах му.
Марая слезе от верандата и се отправи към голямата къща. Не можеше да чака нито минута повече. Може би Кеш вече бе осъзнал, че тя не е имала за цел да го впримчи. Може би вече е разбрал, че го обича.
Всичко ще бъде наред.
Марая се затича към къщата. Втурна се през задната врата, влетя в кухнята, но беше празно. С разтуптяно сърце надникна в хола. Кеш беше там, до Карла. Ръката му бе върху корема й и по лицето му бе изписано учудване.
— Мърда — каза той и внезапно се усмихна. — Усещам как мърда!
Страхопочитанието в гласа на Кеш накара сърцето на Марая да се свие от облекчение. След като един мъж е толкова развълнуван от бременността на сестра си, значи може да приеме и бременността на приятелката си.
— Мърда ли? Странен начин на изразяване — разсмя се Карла. — Това си е направо задно салто.
Силен вой от детската стая на горния етаж разсея Карла.
— Лоугън май загуби търпение. Здрасти, Марая. Кафето е още горещо.
— Благодаря — отвърна разсеяно Марая. Приближи до Кеш, лицето й озарено от надежда и очакване. Хвана ръката му и я притисна до своя корем.
— Струва ми се, че и аз усетих нашето бебе да мърда. Но трябва да стоиш неподвижно, иначе няма…