Думите й бяха прекъснати, когато той рязко си пое дъх и отдръпна ръка така, сякаш го бе близнал огън. Мисълта какво би било наистина да почувства движенията на собственото си дете му причини такава болка, че можеше да изкрещи.
— Нищо не усещам — отвърна грубо той. — Просто въображението ми не е толкова добро като твоето.
Завъртя се и стисна ръце, за да прикрие треперенето им. Когато заговори, гласът му бе толкова овладян, че тя трудно го позна.
— Утре заминавам, за да уредя нещата. След като се оженим, ти ще останеш тук.
Марая забеляза, че той не влага никакви чувства и по гърба й плъзна ледена тръпка.
— Ами ти?
— През повечето време няма да съм тук.
Очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да ги спре, както не успяваше да се предпази от студа, вледеняваш душата й.
— Защо? — попита тя. — Никога не си работил толкова много.
— Никога не съм имал жена и дете, за които да се грижа.
Безизразният му глас изплющя като камшик. Тя преглътна, но гърлото й остана сухо и очите й горяха.
— Ако не искаш да се женим, — каза тя с треперещ глас, — защо ми предложи?
Кеш изрече нещо грубо, но Марая не се отказа. Дори гневът му бе по-добър от липсата на чувства, които използваше като оръжие срещу нея.
— Други мъже знаят, че ще имат деца, но не се женят — каза тя. — Ти защо ще се жениш за мен?
— Не мога просто така да зарежа сестрата на най-добрия си приятел. Ти въртиш Карла на малкия си пръст. Всички ще решат, че съм истински гад, задето съм те зарязал бременна.
— Значи за това… — Марая потръпна и усети как я обзема отчаяние.
— Карла и Люк са единственото семейство, което някога ще имам — продължи жестоките си думи той.
— Това не е истина — отвърна тихо тя. — Имаш мен! Ще имаме и бебето.
Втурна се към Кеш и го прегърна, задържа го до себе си с всички сили. Все едно че притискаше скала. Той не трепна, стоеше неподвижен и безразличен, единствено стисна длани, когато мекото й тяло се притисна до него.
— Ще бъдем семейство — каза тя. Устните й се притискаха до бузата, до врата и челюстта му в отчаяни целувки, които разкриваха много повече, отколкото думите биха разкрили за копнежа, самотата, любовта и желанието. — Поне ни дай шанс, Кеш. Беше ти приятно с мен преди, какво се промени?
Докато говореше, ръцете й галеха гърба му, раменете, косата, копчетата на ризата, а след това устните й жадно се спряха до неговите. Когато усети трепета му, възкликна сподавено и потри буза в гърдите му.
— Харесваха ти целувките ми, ръцете ми, тялото ми, любовта ми — говореше тя и се докосваше бавно до него, обзета от удоволствие. — Отново може да бъде така.
Кеш се премести със стряскаща сила, отблъсна я на разстояние и я задържа далече. Обзе го черна ярост, докато слушаше как жената, на която бе вярвал толкова много описва най-съкровената му мечта, най-истинската му жажда, използвайки собствената му уязвимост като оръжие.
— Ще те издържам — каза той през стиснати зъби. — Ще дам името си на копелето ти. Но проклет да съм, ако приема подаянията на друг мъж в леглото си.
Ужасът от казаното накара Марая да пребледнее като платно.
— Какви ги говориш? — прошепна стреснато тя. — Това бебе е твое. Би трябвало да го знаеш. Бях девствена. Ти си единственият мъж, когото съм обичала!
Устата на Кеш се сви в тънка линия, а очите му проблеснаха студено.
— Страхотно представление, чак до сълзичките по дългите черни мигли. Само че има една малка подробност от грижливо изпипания ти сценарий на наранена невинност. Стерилен съм.
Марая поклати недоверчиво глава. Не можеше да повярва на чутото. Кеш продължаваше да говори и да излага горчивата истина.
— Когато бях на шестнадесет — каза Кеш, — Карла се разболя от заушки. Аз също се заразих. Тя се оправи. И аз… донякъде. Затова никога не съм те пазил. Не можеш да забременееш от мен.
— Но аз съм бременна от теб.
— Получаваш това, което искаш само наполовина. — Усмивката му я смрази. — Примири се с половината, сладурано. Аз и толкова няма да имам.
— Чуй ме — каза напрегнато Марая. — Пет пари не давам от какво си бил болен, нито пък какво са ти казали лекарите. Сбъркали са. Кеш, трябва да ми повярваш. Обичам те. Никога не съм спала с друг мъж. Това дете е твое! За момент пръстите на мъжа се впиха в раменете й. Пусна я бързо след това отстъпи, защото не бе сигурен, че ще успее повече да я докосва.
— Ти си направо невероятна. — Натъпка ръце в задните джобове на дънките. — Честна дума. Невероятна. За пръв път в живота си съм благодарен на Линда. Ако тя не бе същата лъжкиня като теб, вече щях да съм паднал на колене и да те моля за прошка. Само че тя добре ме научи. Тя заби ножа и го завъртя в раната за по-добър ефект.