— Аз…
Кеш продължи да говори без да й обръща внимание.
— Това, че си била девствена, съвсем не означава, че си ми останала вярна след това — заяви той. — И Линда беше девствена. Казваше ми, че ме обича. А после ми съобщи, че е бременна. Да ти звучи познато? — Прецени ужаса в очите на Марая с неприкрита студенина. — И аз реших, че ще ти бъде познато. Работата е там, че й повярвах. Толкова много ми се искаше да повярвам, че съм извадил късмет, че тя наистина е бременна от мен. Бяхме женени от пет месеца, когато тя заяви, че ме напуска. По всичко личеше, че гаджето й, с когото ту се бяха събирали, ту се разделяли, най-сетне бе решил да я прибере.
Марая сплете пръсти, за да спре ръцете си да треперят.
— Ти си я обичал — прошепна Марая.
— Бях влюбен в мисълта, че е бременна от мен. Бях убеден, че носи моето дете и й казах, че няма да й дам развод преди раждането. Тогава можеше да си тръгне, но без детето. То щеше да остане при мен. И така тя роди. След това направихме кръвен тест. Оказа се, че не съм имал никакъв късмет. Де такъв късмет. Бебето не беше мое. Край на разказа.
Кеш издаде някакво подобие на груб смях.
— Искаш ли сега да ти разкажа смешното. Никога не съм вярвал, че Линда ме обича, но бях започнал да вярвам, че ти ме обичаш. Успя да ме впримчиш както Линда никога не можа. — Внезапно погледна Марая, вгледа се внимателно в нея, а тя забеляза дълбочината на чисто мъжкия му гняв. — Да не си ме докоснала отново. Няма да ти харесат последствията.
Марая затвори очи и се олюля, защото не можеше да понесе изражението в очите на Кеш. Студенината му бе толкова ужасна, колкото и болката й.
Усети, че няма да може да изтърпи повече. Обърна се и избяга от къщата. От хладния въздух навън й се догади. Забави крачка, въпреки че трепереше и се отправи към старата къща. Боровете наоколо също трепереха под милувките на студения вятър.
Когато затвори вратата, тя издаде приглушен вопъл и се олюля, сви ръце пред себе си, за да се запази от студа, който бе попарил надеждите й. Бавно се отпусна на колене и й се прииска да заплаче, но очите й останаха сухи.
Всичко ще бъде наред. Трябва да се оправи. Все някак ще го накарам да ми повярва.
Де такъв късмет, както казваше Кеш. Но това е истина, Кеш. Мечтата ти се сбъдна, а ти не искаш да повярваш. И в любовта ми не вярваш. И на мен. А аз не мога да направя нищо. Абсолютно нищо!
Марая се олюля отново и се подпря на масата до вратата. Под пръстите й се плъзна малък пакет. Тя го улови, преди да падне долу.
Де такъв късмет.
Не можеше да повярва, че е останала някаква надежда, когато скъса опаковката и разтвори картата на Лудия Джак. Имаше и обяснително писмо и копие на самата карта. На копието нямаше празни места, нито петна от стоенето, нито замазани участъци, нищо, освен паяжина от пресечени линии, които й разкриха, че двамата с Кеш са търсили в погрешна част на Девилс Пийк.
А ще ми повярваш ли, че те обичам, ако ти дам мината на Лудия Джак? Това ще бъде ли достатъчно доказателство, че не си търся някой, който да ме издържа, както е било при мащеха ти и съпругата ти? Ще ми повярваш ли, ако…
С разтреперани ръце Марая сгъна копието и го натъпка в джоба на дънките. Тихо и бързо тя отиде в работната стая и се преоблече в дрехи, подходящи за преходи. Когато бе готова за тръгване, извади бележник и започна бързо да пише.
Нямам нищо ценно, което да ти дам, нито пък мога да измисля как да те накарам да ми повярваш. Начинът е само един. Мината на Лудия Джак. Сега вече е твоя. Подарявам ти я. Цялата.
Ще я намеря и ще напълня ръцете ти със злато. Тогава ще трябва да ми повярваш, че те обичам. А когато ми повярваш, ще разбереш, че бебето е твое.
Де такъв късмет.
Петнадесета глава
Мисълта за отчаяното уплашено лице на Марая не оставяше Кеш намира, докато се трудеше без прекъсване над мотора на джипа. Колкото и да си повтаряше, че е съвършена лъжкиня, образът на изуменото й лице го опровергаваше и го караше да мисли, вместо да се отдаде на болката и яростта.
Разумът подсказваше на Кеш, че колкото и добра актриса да е Марая, тя не можеше да накара кожата си да пребледнее. Не притежаваше способността да накара черните си зеници да се разширят толкова, че златната окраска на очите да изчезне. Наистина не би могла… Но всичко това се бе случило. Тя бе пребледняла като мъртвец, а потъмнелите й очи се взираха в него така, сякаш очакваше да съсипе света й по същия начин, по който тя бе съсипала неговия.
С груба ругатня Кеш затръшна предния капак на джипа и се отправи към старата къща. В мига, в който отвори входната врата, усети, че къщата е празна. Усети го веднага.