— Марая?
Никой не отговори. Обзет от тревога прекоси хола. Навсякъде по пода беше пръсната амбалажни хартии. На масата близо до вратата имаше някаква бележка, и май старата карта на Лудия Джак. Кеш прочете бързо бележката, а след това още веднъж.
Нямаше грешка. В пакета е било сложено копие на картата, чисто копие, което по всяка вероятност показваше пътя към мината на Лудия Джак. Той вдигна поглед към прозореца и прецени времето. Ниски оловно сиви облаци се събираха в небето.
Марая не би рискувала заради едните пари. Ще разчита на подкрепата на Люк, дори ако аз откажа.
Кеш отхвърли тази мисъл. Марая много внимаваше да не взима от Люк нищо, което не е заслужила сама или като помага на Карла с Лоугън, или като шета из къщата. Това бе едно от нещата, заради които Кеш й се възхищаваше, едно от нещата, с които тя успя да пробие защитната му стена.
Когато се обръщаше към вратата, зърна още една бележка, изпаднала на пода. Вдигна я, прочете я и му се стори, че някой го разкъсва.
Не може да е истина. Просто… не… е… възможно.
Кеш хукна към работната стая и отвори шкафа, където Марая прибираше дрехите за преходите им. Беше празен.
Малката глупачка се е юрнала да търси мината на Лудия Джак.
Кеш погледна часовника. Бяха изминали три часа, откакто тя се опита да го прелъсти, а предателското му тяло се отзова на ласките й с такава сила, сякаш лъжите й ги бяха свързали по невидим начин. Бяха изминали три часа, откакто й каза, че е стерилен. Три часа, откакто тя го погледна с ужас и се опита да го убеди, че бебето е негово. Три часа, откакто видя изражението му и избяга.
Три часа, карта с обозначено на нея съкровище и високопланинска буря, която бързо слизаше.
Кеш изруга приглушено и започна да отваря чекмеджета и да вади необходимото за студено време, все неща, които не бе използвал от миналата година. След като се преоблече, започна да тъпче допълнителни дрехи в раницата. След това се сети за мобилните телефони в „Рокинг Ем“. Когато Марая и Кеш не ходеха да търсят злато, един от телефоните оставаше в бокса на старата къща.
Телефонът не бе на плота. Кеш хукна към джипа, отвори жабката и извади своя мобилен телефон. Набра номера и се помоли наум Марая да не е влязла в някой от каньоните, където бе прекалено стръмно и нямаше обхват. Мобилните телефони работеха по-добре от късовълновото радио, но нямаха достатъчно покритие. Техниката на двадесети век си имаше някои недостатъци. Неравният терен на „Рокинг Ем“ бе открил някои от тях.
Звъненето спря. Никой не се обади.
— Марая? Аз съм Кеш.
Долови необичаен шум, предизвикан от вятъра и простора, но глас не се чу.
— Марая, връщай се веднага.
Последва дълго мълчание, преди да долети отговорът й.
— Няма. Това е моето доказателство. Когато го намеря, ще разбереш, че те обичам и тогава може би, само може би, ще…
Кеш се напрегна да чуе думите, но те така и не долетяха.
— Марая, чуй ме. Не искам проклетата мина. Връщай се веднага във фермата, преди да е започнало да вали сняг.
— Вече валя. После го обърна на дъжд, а сега е нещо като лапавица. Като изключим вятъра не е много студено.
Марая трепереше. Усети го в паузата между думите, чу и промяната в гласа й, докато се опитваше да се овладее.
— Марая, студено ти е. Тръгвай обратно.
— Няма. Мината е тук. Трябва да я намеря. Когато я намеря ще ти докажа, че си имал късмет. Животът е лотария, а ти си най-щастливият мъж на земята. Ще намеря тази мина, Кеш. Тогава трябва да ми повярваш. И всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде… Телефонът заглъхна.
Кеш бързо набра отново, без да обръща внимание на страха, който го пронизваше.
Не може да бъде.
Марая не отговори. След десет сигнала той натъпка телефона в джоба на якето, дръпна ципа и хукна към конюшнята.
Де такъв късмет.
В стомаха му се събираше някакво ледено усещане и разпръсваше яростта, обзела го от мига, в който Марая му призна, че е бременна.
След три часа високо горе в планините щеше да е нетърпимо студено. Марая нямаше и подходяща зимна екипировка. Нямаше и опит при зимни условия и не бе наясно колко коварно може да бъде измръзването, как отнема на човек способността да разсъждава, тялото не може да се ориентира и човек става беззащитен.
Три часа. Прекалено много време оставяше на студа, за да покори уязвимото тяло на Марая. Много по-уязвимо от обикновено. Тя бе бременна.
Де такъв късмет.
О, боже, ами ако греша?
Кеш се опита да не мисли, докато слагаше юзди на двата коня. Поведе единия, скочи на гърба на другия и препусна през двора. Следите оставени от Марая се виждаха ясно по влажната почва. Без да намалява Кеш следваше следите й и се стараеше да мисли единствено за предстоящата задача. След половин час спря, прехвърли седлото на свободния кон и отново пое в галоп, повел за юздата другия.