Въпреки че от тъмните облаци, тласкани от вятъра валеше само от време на време, земята блестеше от замръзващата влага. На следобедните сенки локвите бяха започнали да образуват ледена кора. Дъхът на конете излизаше на бели облаци, разкъсвани от нападащия вятър.
Като изключим вятъра не е много студено.
Думите на Марая звучаха в главата на Кеш. Опита се да не мисли колко е студено, колко бързо вятърът отнема топлината дори от неговото едро тяло. По-лош от студа бе дъждът. По добре беше, ако вали. Ако станеше нещастен случай снегът щеше да послужи като изолация и преграда на вятъра, но единственото спасение от дъжда бе сушината. Иначе вятърът изсмукваше топлината от тялото през влажните дрехи, а студът изпиваше силите на човек до последна капка, което никой не разбираше до последния момент. Хората си мислеха, че са спрели да треперят, защото телата им като с магическа пръчка са се стоплили.
Марая погледна още веднъж картата, а сетне премести поглед към покрития с тъмна лава склон от дясната й страна. Имаше купчина камъни, които приличаха на гущер, но никъде наблизо не се виждаше поразено от светкавица дърво. Сви рамене и си каза, че е минал повече от век, откакто Лудия Джак е чертал тази карта. През това време дървото може да е било повалено и от него да не е останала и следа. Марая внимателно поведе коня около „гущера“. Останалите знаци бяха ясни.
Разтреперана от студения вятър, тя насочи коня надолу по хълма и непрекъснато се обръщаше, за да се увери, че камъните са точно зад гърба й. Конят нямаше търпение да се махне от открития хълм. Ту вървеше, ту се плъзгаше по стръмния склон на клисурата. Вятърът утихна и почти веднага тя усети облекчение.
С дълга въздишка пусна юздите и напъха ръце в огромните джобове на якето. Щом навлезе в клисурата, единственият път водеше надолу, точно като в картата на Лудия Джак. Пръстите й бяха така премръзнали, че почти не усещаше тежестта на мобилния телефон, забравен дълбоко в единия джоб.
Ще броя до сто. Ако не видя гранит, излизам от клисурата и се отправям към Блек Спрингс. Едва ли е на повече от двадесет минути път, точно зад това възвишение. Там ще се стопля.
Марая бе преброила до осемдесет и три, когато видя, че клисурата извива на дясно. Проходът бе прекалено малък и засипан с камъни, така че кон нямаше да успее да се промъкне. Страхуваше се да диша, не смееше да повярва. Слезе от коня и се задържа за седлото, докато измръзналото й тяло привикне да стои изправено. Препъваше се и падаше, ставаше отново, докато оглеждаше стръмната клисура.
Когато видя гранита, реши, че това е преспа сняг от лявата страна. Едва когато се приближи разбра, че е скала, не лед, която проблясва немощно в часовете на смрачаване. Скалните отломки, по които стъпваше, за да се добере до гранита бяха човешко дело. Доказваха го и ръждясалите останки от лопата.
Марая дишаше учестено и трепереше. Коленичи до малка дупка, изкопана от отдавна починал човек. Вътре проблесна жила кварц. Бе по-висока от нея, дебела, пресечена като река от чисто злато.
Младата жена бавно посегна. Опипа златото с премръзналите си пръсти. Вече знаеше къде е. Сграбчи с две ръце парче скала, за да я използва като чук. Въпреки че бе непохватна, се откъртиха парчета кварц. Чистото злато блестеше и намигаше, докато тя продължаваше да откъртва. Натъпка колкото можа в огромните джобове и се изправи. Тежестта я повлече надолу.
Много бавно Марая се изкачи нагоре до мястото, където бе оставила коня. Животното чакаше търпеливо, опашката насочена по посока на вятъра. Опита да се качи, падна и отново се изправи. Колкото и да се опитваше не успяваше да пъхне крак в стремето.
Джобът отново започна да се киска. И одеве се бе опитал да й се присмее, но тя не му обърна внимание.
Изведнъж се сети, че това не е смях, а звънът на мобилния телефон. С премръзнали пръсти разбута златните парчета, докато не напипа апарата. Звъненето спря.
— Марая? Марая, аз съм Кеш.
Телефонът се плъзгаше между пръстите й. Тя го стисна с всички сили. Успя да го задържи по-скоро с късмет.
— Марая, кажи нещо. Къде си? Топло ли ти е?
— Непохватна съм. Извинявай. — Гласът й прозвуча странно. Удебелен. Бавен.
— Къде си.
— Девилс Пийк. Нали адът е топъл? На мен ми е топло. След като ме наваля ми стана студено. Сега съм уморена.