Сгрята от топлите гънки на наметалото, преизпълнена от щастие от мисълта, че собственикът му върви толкова близо до нея, Сара слушаше думите на водача им само с половин ухо. Нито студът, нито мрачната, вечна скръб, които навяваха гробниците, можеха да помрачат радостта, с която тя възприемаше живота си, не можеха да заглушат надеждата за бъдещето, която извика доволна усмивка на устните й. Всички останали сякаш въздъхнаха с облекчение, когато музиката на органа сложи край на мрачната им обиколка и те напуснаха криптата.
Весело се качиха обратно по стълбите и техният водач-свещеник им предложи да разгледат известната, изработена от резбовано липово дърво галерия за черковния хор, изпълнена от Гринлинг Гибънс, както и трона на епископа, изработен от резбован дъб, преди да се качат нагоре към купола на Катедралата.
— Лорд Кесълфорд предвиди всичко и ви осигури специални условия, за да се насладите напълно на красотата на Катедралата.
Специалните условия включваха позволението на управата да се възползват от една преносима стълба, която се използваше само от хората, чиято работа бе да почистват и лакират галерията на хористите.
— За какво е това? — възкликна Стюарт.
— За да разгледаме всичко по-отблизо. За тези, които желаят да се изкатерят догоре — обясни Хоукс.
Нейт веднага се втурна нагоре по стълбата и обувките му затропаха но металните стъпала.
Сара вдигна глава и се заслуша. Стори й се, че стъпалата са твърде много. Постоянно усещаше присъствието на Хоукс, който стоеше до стълбата и направляваше изкачването на племенника си. Зад нея госпожа Тървей и лейди Кесълфорд настояваха, че нямат желание да пробват стълбата, но тя усещаше благоговението и възторга, който изпитваха, докато разглеждаха красивата дърворезба. Когато Нейт с трополене слезе долу, тя го чу да казва на дамите:
— Елате да видите от другата страна. Има интересни неща.
Стюарт, който през цялото време бе стоял до нея, пусна ръката й с думите:
— Ще отида да надникна.
Той се отдалечи, а Сара се почувства изолирана и изоставена в тази непозната, кънтяща тъмнина. Не смееше да се помръдне от мястото си, защото се боеше да не се препъне в нещо. Чу Стюарт да говори някъде над нея. Думите му бяха изпълнени с възхищение и почуда и, обгърната от самотата, наложена й от физическия недъг, тя се опита да си представи грандиозната картина, която всички останали можеха да видят.
Лорд Кесълфорд напусна мястото си до стълбата. Сара усещаше, че се приближава, въпреки разстоянието, което ги разделяше. Имаше чувството, че отгатва всяко негово намерение.
— Ваш ред е, мила моя — тихичко рече той.
Тя изпита истинско облекчение, осъзнала, че някой се бе сетил за нея. Радваше се, че той я бе включил в групата, но въпреки това не можа да се отърве от усещането, че е непълноценна заради слепотата си. Когато заговори, гласът й трепереше от несигурност и разочарование.
— Аз, аз не мисля… искам да кажа… Няма да видя нищо, дори и ако успея да изкача стълбите, милорд.
— И защо? — тихичко рече Хоукс, прекратил протестите й, и преди още Сара да проумее намеренията му, топлата му ръка обгърна пръстите й, покрити с ръкавица, и я поведе към основата на преносимата стълба.
— Струва ми се, че ще трябва да се отървем от това. — Пусна ръката й и дръпна катарамата, която придържаше наметалото върху раменете й. — Само ще ни пречи — додаде тихо.
Той свали пелерината и тя остана с неприятното усещане, че е била лишена не само от топлината, но от сигурността и закрилата й.
— Но, милорд… — започна Сара.
— Не мислиш да я накараш да се качи нагоре по тая стълба, Хоукс? Не е безопасно. — Стюарт отхвърли идеята преди още да е разбрал добре за какво става дума. Вече беше почти слязъл, но гласът му звучеше така, сякаш се намираше на върха на стълбата.
Хоукс я остави тя да реши.
— Всичко зависи от вас, госпожице Линдъл. Искате ли да видите дърворезбите?
— Да ги видя?
— Да. — Той се надвеси към нея. — Стълбата ще ви позволи да се качите достатъчно близо, за да можете да докоснете орнаментите, и понеже те са много релефни, съвсем убедено смятам, че ще можете да ги видите.
Сара не можа да не се усмихне. Очевидно стълбата е била донесена специално за нея. Много рядко й се случваше някой толкова бързо да разбира и отгатва желанията й.
— Бих желала да ги видя, ако мислите, че няма да падна — призна тя.
— Разбира се, че няма! — Неговата увереност успокои страховете й и заличи съмненията, че той може би я отбягва заради слепотата й.