— Четири крачки напред… — нареди той с уверен глас. — Стю, махни се оттам!
Стюарт отстъпи встрани.
Хоукс повдигна дясната й ръка и я постави върху твърдото, студено желязно перило.
— А сега се качвайте — без следа от колебание. — По същия начин, по който бихте изкачили всяко друго стълбище. Леко повдигнете полата си, за да не ви пречи.
Тя потрепера, завладяна отново от съмнения. Беше малко шокирана от думите му за повдигането на полата. Въпреки това изпълни указанията му, като през цялото време се питаше дали не бе открила глезените си прекалено много.
— Чудесно — окуражи я той. — А сега, още едно стъпало нагоре… и още едно… Бавно! — Гласът му трептеше от сдържан ентусиазъм. Изглежда, той смяташе да се изкачи до горе с нея.
Сара почувства, че подът се отдалечава от нея. Усети студеното течение, което разлюля вдигнатата й пола. Хоукс, две стъпала под нея, се обади със спокойния си, уверен глас.
— Това е, мила моя.
— О, Боже! — Уплашеният глас на Лидия Тървей сякаш идваше от много далечно разстояния. — Добре ли си там горе, Сара? Нямах представа…
— Сигурна съм, че е добре. Ашли следи всяка нейна стъпка — рече лейди Кесълфорд, но разтрепераният й глас бе далеч по-несигурен от думите й.
Сара се поколеба, притеснена от тревогата, която долови в гласовете на двете жени. Разсея се за миг и удари крака си в следващото стъпало.
Хоукс сигурно долови страха й, чу я как рязко си пое въздух.
— Внимавайте! — посъветва я той и се качи едно стъпало по-нагоре — толкова близо, че можеше да докосне тялото му. — Вече почти стигнахме. А и ако се подхлъзнете, ще паднете право в ръцете ми. — В гласа му се долавяха нотки на задоволство, сякаш искрено се забавляваше и в съзнанието й кой знае защо изникна образът на доволен и заситен котарак. — Освен ако идеята… — той замълча, сякаш да й даде време да помисли.
Сара почувства как кръвта нахлу в лицето й. Нервно се изсмя и започна предпазливо да се катери отново, стиснала здраво желязното перило и повдигнатата си пола.
— Стигнахме — тихичко рече той, когато се озоваха на върха. — Не беше чак толкова трудно.
Той беше точно зад нея. Разделяха ги само две стъпала, както бе и през цялото изкачване. Тя нямаше къде да отиде повече, но той не спря да скъсява разстоянието помежду им, докато не застана точно до нея. Сара чу шумоленето на роклята си, която се опираше в крака му. Тялото й неволно се наклони едва забележимо към него, подсилвайки омайното усещане от допира на дрехите им. Сара сякаш почувства нежна ласка по цялото тяло от кръста надолу, та чак до подгъва на полата й, която падаше тежко върху стъпалото, на което бе стъпила. В този кратък миг й се стори, че лорд Кесълфорд я бе докоснал по най-интимен начин, без дори да използва ръцете си.
Сара спокойно се отдръпна, опитвайки се да се отърси от това чувство, но успя само да си удари глезена.
— Успокойте се, мила моя — промърмори той, развеселен. — Аз не хапя.
Главата му бе на едно ниво с нейната. Когато й заговореше, усещаше топлия му дъх върху бузата си. Лицето й гореше, дишането й бе възбудено и учестено.
— Свикнала съм да стоя в такава близост с някой джентълмен единствено на дансинга.
— В такъв случай си представете, че танцуваме, госпожице Линдъл. — Облечената му в ръкавица ръка леко докосна рамото й. Стисна я леко и ненатрапчиво, докато тя най-сетне застана в по-естествена поза. Сара цялата трепереше, а когато полата й още веднъж се докосна в тялото му, тя започна да се пита дали не е неестествено предвзета и чувствителна… Та един толкова повърхностен контакт с него бе успял да я извади напълно от равновесие! Сара не можеше да престане да мисли за оня миг, в който я бе притиснал към себе си и я бе целунал.
Когато заговори, гласът й прозвуча малко несигурно.
— А сега накъде, милорд?
Той започна да направлява движенията й, също като инструктор по танци.
— Повдигнете дясната си ръка и я протегнете докато докоснете нещо.
Сара се подчини. Облечената й в ръкавица ръка докосна само въздух. Замаяна, тя внезапно установи, че се намира буквално в прегръдките му. Едната му ръка придържаше лакътя на повдигната й ръка, а другата бе обвил около кръста й.
— Човек би си помислил, че танцуваме валс, мила моя. — Спокойната му забележка й подейства успокоително. Те наистина бяха застанали като на танц, а тя си спомняше последния им валс и знаеше, че никога преди не се бе чувствала толкова грациозна и елегантна.
— Ето! Ще ви покажа къде да търсите.
Ръката, която придържаше лакътя й, бавно се плъзна по ръкава й, а плътта й под него настръхна. После докосна пръстите й. Възпламенени от допира му, този път пръстите й докоснаха дърво — твърдо и гладко. Той отдръпна ръката си и пръстите й, подобно на птичка, освободена от кафез, бързо и сигурно се спуснаха по резбованата повърхност.