— Усещате ли ги? — Нетърпеливият глас на Стюарт стигна до ушите й.
— Дали може да разпознае фигурите? — Госпожа Тървей, която бе мълчала до този момент, се обърна към Стюарт.
Но вниманието на Сара бе изцяло съсредоточено върху онова, което Хоукс можеше да каже, или направи в следващия момент.
— Какво виждате? — Студени тръпки пробягаха по гърба й, когато усети топлия му дъх в косата си.
Пръстите й, дори и през тъканта на ръкавицата, бяха неестествено чувствителни, докато се плъзгаха по резбованите повърхности.
— Това е лице — прошепна тя, разгадала най-сетне изображението, а после нетърпеливо се отдръпна малко назад, за да може с помощта на зъбите си, да свали ръкавицата си.
— Така е по-добре — рече тя, а голите й пръсти погалиха дърворезбата. — Това е лицето на дете. В косата му има венец от цветя.
— Какво още? — настоя той. Хоукс се наведе напред и реверът на сакото му леко докосна гърба й. Тя се стресна от непознатото усещане. Ръкавицата, която бе свалила от ръката си, незабележимо се изплъзна от пръстите й и се понесе като откъснат лист към тъмнината на залата под тях.
Сара преглътна шумно, съсредоточила цялото си внимание върху дървото под пръстите й: Опитваше се да се абстрахира от трепетното вълнение, обхванало тялото й. Гърбът й, докоснат от палтото му, пламтеше, а топлината се разливаше навсякъде, подобно на малки вълнички в развълнувано езеро.
— Момичето е голо! — Още докато произнасяше думите, ръката й виновно се отдръпна от резбованото тяло на дървеното дете, сякаш бе извършила нещо неморално и забранено. Усети, че я залива гореща вълна, която зачерви бузите и върховете на ушите й.
— Да — невъзмутимо се съгласи той и хванал пламналата й, разтреперана ръка, я премести върху друга фигура от дърворезбата.
— Можете ли да ми кажете какво е това?
— Пера. Крила — по-спокойно изрече тя.
— Точно така. — Гласът му беше ласкав и тих. — Сама ще установите, че те са прикрепени за голото дете, което така безпричинно ви притесни.
— Прикрепени? В такъв случай тя е ангел?
— Без съмнение — тихо рече той. — От двете ви страни, мила моя, се простира дълга редица от ангели, заловени един за друг с крилата си.
Тя протегна ръка, за да се увери в казаното. Възбудена до краен предел, Сара се надвеси над желязното перило на стълбата и извика на другите, които стояха долу. Гласът й бе лек като ръкавицата, която миг преди това се носеше из въздуха.
— Виждам ангели! Прекрасни ангели!
Думите й прокънтяха в огромната катедрала и бяха повторени от ехото хиляди пъти, все по-тихи и приглушени. Тези, които стояха долу, вдигнаха глави и се усмихнаха. Нямаше нищо светотатствено в един толкова спонтанен изблик.
Хоукс бе поразен от обхваналата я еуфория. В един свят, населен от подмазвачи и мижитурки, които бяха превърнали отегчението и цинизма едва ли не в изкуство, подобна неподправена радост бе нещо ново и необичайно. Върху полуотворените устни на Сара Линдъл се появи нежна усмивка, която засенчи дори красотата на ангелите на Гивън. Той просто не можеше да й се нагледа, не можеше да се насити на чистата й радост и неподправен възторг. Дъхът му спираше само като я гледаше.
Хоукс, който изпитваше оправдано задоволство от самия себе си загдето й бе доставил такова голямо щастие, не искаше усмивката й да помръкне, не му се щеше толкова бързо да слязат от висините на възторга й. Огледа се наоколо и сякаш за пръв път видял истинското великолепие и блясъка на Свети Павел, реши, че е длъжен да сподели със Сара забележителната красота на това място.
— А до ангелите има дебели херувими — колебливо продължи той.
Беше налучкал верния тон. Тя отново насочи вниманието си към дърворезбата. А той се чудеше какво ли щеше да изпита, ако пръстите й проследяха линиите и извивките на собственото му тяло. В душата му се зароди вълнение само при мисълта за това.
— Те държат венци от цветя. — Той започна да говори по-уверено. — А под нас има още цветя, така прекрасно изваяни, че всеки градинар би ги разпознал без затруднение. По-близо до пода има пана, върху които са издълбани още цветя, преплетени с панделки, рогове и пера.
Тя стоеше като закована, заслушана в разказа му. Леко наклони глава, за да може по-лесно да чува всяка негова дума. Устните й бяха полуотворени и той изпитваше непреодолимо желание да ги докосне със своите.
— Разкажете ми още — прошепна тя.