Сара трябваше да си признае, че си бе помислила, че Хоукс смята да я вземе в прегръдките си, и дълбоко в себе си вече бе приела разочарованието, което бе изпитала, когато той не направи нищо подобно. Чудеше се каква ли би била целувката й с този мъж, ако и тя му отвърнеше със същата страст. Тогава тя нито очакваше, нито желаеше ласките му. А сега разпътните й мисли я караха да се изчервява. Щеше да свърши като майка си, ако не успееше да прогони тези опасни спомени и желания от съзнанието си.
Времето се проясни и Сара, която реши, че мрачните й мисли може също да се прояснят от чистия въздух, придружи доктор Тървей по време на обиколките му. Докато лекарят преглеждаше вдовицата в стаята й, Сара се упражняваше на прекрасния клавесин на Амелия и лелееше мисли за щастлива женитба.
Сара обичаше да изразява чувствата си чрез музиката. Сякаш някаква сила потичаше от пръстите й, за да се излее във водопад от звуци. Баща й смяташе, че това е дарба. Гувернантката й настояваше, че става дума за истинско чудо, а учителката по музика, която идваше в дома им, за да й дава уроци, я обяви за истински професионалист — слухар. Каквато и да бе истината, Сара трябваше само да чуе някоя мелодия и след няколко опита можеше да я повтори на клавесина нота по нота.
Беше толкова погълната от Фантазията на Моцарт в до минор, че изобщо не чу Хоукс, който влезе в стаята. Едва когато и последният акорд заглъхна в тишината, тя долови присъствието му.
— Кой е там, моля?
Разбра, че е той още докато произнасяше думите. Във въздуха се носеше едва доловимото ухание на горски цветя. Само при мисълта за още една среща с лорд Кесълфорд гърдите на Сара изведнъж се изпълниха до пръсване от неконтролируем пристъп на стеснителна радост. По време на разходката из Свети Павел те двамата се бяха почувствали толкова близки, че тя вярваше, че всичките им минали сблъсъци можеха да бъдат забравени. Имаше нещо много обещаващо в яркото слънце, което най-после бе изгряло след толкова дъждовни дни, че Сара още със събуждането си бе уверена, че ще го срещне през този ден.
— Никой друг освен сянката ми, мила моя.
Бузите на Сара внезапно пламнаха. Звяра вероятно възнамеряваше да продължава да използва това интимно обръщение към нея. Ръката, която бе целунал преди няколко дни, трепна върху клавишите. Тя я отдръпна от клавесина и стисна ръце в скута си.
— Милорд! — изрече Сара, опитвайки се да прикрие неуместната си радост. За пореден път си напомни, че е обещана на Джефри и че бе ужасно непристойно от нейна страна да мечтае за целувките на друг мъж.
— Уплаших ли ви?
Загрижеността на Хоукс засегна някаква струна дълбоко в душата й и сърцето й запя като камертон.
— Не ви чух да влизате.
— Да се надяваме, че и другите не са — провлачено заяви той. — Искам двамата да си поговорим за момент насаме, без да смущаваме чувството за благоприличие на околните.
Тя се смути от неприличния подтекст на молбата му. Нещо в тона му й напомни за оня ужасен момент на терасата, когато притиснал буза към косата й, бе изрекъл ядните си думи в пламналото й от срам ухо, напомни й за чувството на пълна безпомощност, което бе изпитала тогава, подобно на мишка, хваната в острите нокти на хищна птица. Същите непристойни намеци се долавяха в гласа му и при последната им среща в градината, когато бе описал сянката й, или пък когато бе целунал ръката й в Свети Павел. Винаги когато останеха сами, поведението му ставаше твърде опасно — факт, който тя не можеше да отрече. Всъщност, Сара се притесняваше не толкова от склонността му към флиртуване, колкото от мисълта, че този флирт можеше лесно да доведе до срамно прелъстяване, защото дълбоко в душата си тайничко копнееше за прелъстителните думи и недопустимите волности, които той си позволяваше.
Рязко се изправи и в бързината прекатури столчето си.
В следващия миг той вече беше до нея. Вдигна стола, а тя се смути още повече от близостта му, от топлия глас и характерното му ухание.
— Дотук бяха надеждите ми, че другите няма да ни чуят — развеселено рече той.
Сара отчаяно се опитваше да укроти сърцето си, което се блъскаше в гърдите й като обезумяло и да спре треперенето на пръстите си.
— Защо е толкова важно за вас да не ни чуят, милорд?
— Искам да поговоря с вас по един много деликатен сърдечен проблем. Искате ли да проверим днес дали розите миришат също толкова приятно, колкото по време на последната ни разходка в градината?