Искаше й се да му откаже. Всъщност, разумът й нашепваше да направи точно това, защото всеки миг, прекаран насаме с графа, нарушаваше за дълго равновесието й, но коленете й сякаш изведнъж омекнаха, езикът й като че ли се схвана, а тя изпита зашеметяваща потребност да разбере какъв е проблемът, който той желаеше да обсъдят.
Той нежно взе едната й ръка и без да покаже, че е забелязал треперенето й, я постави върху свитата му в лакътя ръка. Внимателно нагоди крачките си към нейните и я поведе към сладкото ухание на розите.
Мислите на Сара се лутаха като пчелите, които жужаха около цветовете. Тя разсъждаваше върху възможните теми, които той би могъл да желае да обсъжда с нея, и нито една от тях не й се струваше деликатна и приемлива. Дали не възнамеряваше да я прелъсти? Дали щеше да успее да му устои, ако той все пак се опиташе да го направи? А може би щеше да се поддаде на желанието му, така както майка й бе постъпила преди много, много години с барон дьо Вал….
Той пръв наруши тишината. Думите му прозвучаха колебливо и несигурно.
— Проблемът, който бих желал да обсъдя с вас, е свързан със сърдечни трепети и вълнения.
Сара се спря като закована и свали ръка от неговата. Слънцето сякаш прежуряше твърде силно, времето й се струваше тежко и задушно. Фактът, че бе в компанията на мъж, който караше сърцето й да бие като обезумяло, ръцете й — да лепнат от пот, а температурата й — непрекъснато да се покачва, по никакъв начин не можеше да успокои страховете й.
— Чии сърдечни вълнения, сър? — все пак успя да попита тя.
— Моят… — той замълча за момент и сърцето й се изпълни с надежда, но когато продължи, думите му, леко подигравателни и изпълнени с веселие, я върнаха отново на земята — …моят племенник, госпожице Линдъл, ме информира, че възнамерява да прекъсне учението си. По всичко личи, че предпочита да продължи обучението си в краката ви.
— Нейт? В краката ми? — Сара долови силните удари на сърцето си. Топлият ден й се стори нетърпимо задушен. Златистото му очарование изведнъж помръкна. — Какви биха могли да са причините за подобна глупава постъпка?
— Племенникът ми нашироко ме запозна с мотивите си — увери я Хоукс, а сарказмът му се увеличаваше с всяка изречена дума. — Доколкото си спомням, те включваха красотата на характера ви, гласа, куража, както и забележителната ви интелигентност и изключителното разбиране, което проявявате към любимите му занимания.
Чуждите комплименти, изречени от неговата уста, изобщо не прозвучаха ласкателно. Сара подръпна високата яка на роклята си. Корсажът й бе прекалено стегнат. А той съвсем определено не смяташе да я прелъстява. Алеята, по която вървяха, завиваше, и Хоукс стисна ръката й, за да й покаже новата посока. Допирът на ръката му й се стори прекален, подобно на влагата и топлината, които я измъчваха. Той неумолимо продължи с монотонния си глас, който, подобно на жуженето на пчелите, съдържаше някаква скрита заплаха.
— Освен това, Нейт спомена, че вие отговаряте на увлечението му по един твърде зрял начин.
Сара почувства втренчения му поглед, който изучаваше изражението й с такова напрежение, че тя едва ли не го усещаше физически по лицето си. Ръката й, която лежеше върху неговата, нервно потръпна.
— Моля?
Гласът му беше гладък като кадифе.
— Трябва ли да повторя всичко, мадам, или се затруднявате с възприемането и тълкуването само на част от казаното?
Тя се разсмя несигурно. Беше я нарекъл мадам. Думата й се стори неестествено официална. Беше свикнала, съвсем лекомислено при това, той да се обръща към нея с мила моя.
— Какво е искал да каже Нейт с този зрял начин, по който съм отговаряла на увлечението му?
— А, и аз в първия момент не разбрах какво се опитва да ми каже. Затова го помолих да ми обясни по-ясно как точно сте реагирала на проявеното от него внимание. Бях наясно, че едно момче на неговата възраст може да изтълкува напълно погрешно едно съвсем естествено действие от ваша страна.
— И какво ви отговори той? — Мисълта, че той вярваше, че е способна да прелъсти племенника му — младо момче, по-младо с шест години от нея, я ужасяваше. Дали и той, подобно на Силвестър Нотли, знаеше за глупостта на майка й и смяташе, че и тя е замесена от същото тесто?
— Ами, госпожице Линдъл, той целият се зачерви и започна да мънка. В началото ми бе трудно да повярвам на казаното, но пък в интерес на истината, никога преди не съм уличавал моя повереник в лъжа. Той твърди, че вие — цитирам точно — сте галила лицето му.
Сара въздъхна. Ръката върху ръкава му потрепера отново. Промълви само едно — О, Боже! — изпълнено с болката на внезапното прозрение.