Той погали копринената й коса с едната си ръка, а с другата я потупа по гърба с жест, който според него беше просто благ и доброжелателен. Цялото му същество, обаче, тялото и душата му, се раздираха от копнеж по нея, и той се принуди да затвори очи и да зарови лице в гъстата й, ароматна коса.
— Вие притежавате огромна сила, мила моя — твърдо рече той. Надяваше се, че го прави както за негово, така и за нейно добро. После нежно я отблъсна от себе си. — Човек трябва просто да се стегне, да мобилизира всичките си сили в подобни моменти на изпитания. А аз съм напълно сигурен, че ще проявите завидно самообладание и кураж при предстоящата ви среща с господин Гарви.
С не по-малко самообладание и кураж Хоукс посрещна Стюарт на следващата сутрин, макар всяко посещение на братовчед му да му напомняше за колосалната несправедливост, която Сам си бе причинил с необмисленото си обещание да не се съревновава с него за сърцето и ръката на Сара.
Стюарт доведе със себе си най-добрия си приятел, Мортимър Сейлс, и една музикална кутия — последната награда, която бе спечелил на карти, и която, според него, сигурно щеше да се хареса на Сара. Хоукс би предпочел братовчед му да е сам, защото възнамеряваше да поговори със Стюарт за Сара, но без да покаже разочарованието си, той веднага покани гостите си в кабинета.
Стюарт вдигна монокъла си и погледна превързаните кокалчета на ръката му.
— Какво е това?
Хоукс само сви рамене. Очите му бяха безизразни, усмивката — загадъчна.
— Блъснах се в нещо.
Стюарт свали монокъла си.
— В нечий нос, може би?
Хоукс заплашително вдигна едната си вежда и поклати глава.
— Не, не беше нос. Но това няма значение. Покажи ми тази измишльотина, която възнамеряваш да подариш на госпожица Линдъл.
Музикалната кутия бе изключително красива и Стюарт не се нуждаеше от повече подканяния, за да се изфука. Една птичка с кристални очи седеше в гнездото си, а под него бе скрита музикалната бобинка, на която бе записана Магическата флейта. Птичката отваряше и затваряше сребърната си човчица в такт с музиката, а от време на време разперваше металните си крилца, сякаш всеки момент щеше да отлети.
Докато Хоукс разглеждаше красивата играчка, опитвайки се да си представи радостта на Сара, Мортимър Сейлс се приближи до прозореца.
— Твоят човек е долу, в края на улицата — рече той и двамата братовчеди Кесълфорд вдигнаха глави.
— По дяволите! Той ли е наистина? — Вдигнал монокъл, Стюарт пристъпи до прозореца и надникна навън. — Нахален глупак! Не му стига, че ме принуди да напусна клуба, ами трябва да ме проследи и до тук.
— Отново ли имаш проблеми с шивача си, Стю? — саркастично попита Хоукс.
— Не е това. Знаеш, че платих всичките си дългове.
Хоукс наистина знаеше. Очите му се разшириха от зле прикритата изненада. Безумна надежда пропълзя в душата му. Сега, когато всички дългове на Стюарт бяха платени, основната причина, поради която братовчед му искаше да се ожени за Сара Линдъл, вече не съществуваше.
Стюарт изглеждаше напълно доволен от себе си.
— Карти, бокс, коне. Никога не губя, когато залагам. — Той презрително размаха ръце.
— Идва насам. Той е — мрачно предсказа Мортимър, който стоеше до прозореца. — Само след миг ще започне да блъска по вратата.
— Никога! — презрително изрече Стюарт, но чукането по входната врата го опроверга. — Слугата на Хоукс ще го отпрати — безгрижно предрече той, убеден, че късметът му и този път няма да му изневери.
Преизпълнен с любопитство, Хоукс се приближи до прозореца, за да види настойчивия човек. — Няма да го отпратят — уверено рече той. — Силвърмън идва по моя молба.
— Силвърмън? — Стюарт тъпо погледна към Мортимър, който проговори с флегматичен и безжизнен глас. — Знаех си, че го познавам от някъде.
Стюарт с раздразнение примижа зад монокъла си.
— Е, трябва да ти кажа, че адвокатът ти изглеждаше по-различен първия път, когато го видях.
Хоукс бе озадачен.
— Така ли?
Мортимър кимна.
— Тогава това приятелче бе облечено в червена пижама и имаше нощна шапчица на главата си.
— Срам ме е да си го призная, но беше три часът сутринта — рече Стюарт.
Веждите на Хоукс отскочиха нагоре.
— Защо толкова рано?
— Бях в настроение да вложа парите си.
Мортимър се разсмя.
— Можеш да се обзаложиш, че той никога не би отишъл при твоя адвокат, за да вложи половината си печалба, ако беше с всичкия си.