— Жена, бяла, около двайсетгодишна, застреляна, смъкната кожа на долната част на тялото и бедрата…
— Старлинг, Индексът вече знае, че той убива бели жени и им одира кожите. Впрочем, използвай думата „одирам“, а не „смъквам“, която по-рядко се използува, и тази проклетия може да не я разпознае като синоним. Освен това на компютъра му е известно, че той ги изхвърля в реките. Кое е новото, Старлинг?
— Това е шестата му жертва, но за първи път той я скалпира, за първи път имаме триъгълни парчета кожа, изрязани от задната част на раменете, за първи път жената е застреляна в гърдите, за първи път намираме какавида в гърлото.
— Забрави счупените нокти.
— Не, сър, тази е втората със счупени нокти.
— Права си. В доклада за досието отбележи, че наличието на какавида засега е тайна. Ще я пазим от широката публика и така ще избегнем фалшиви самопризнания.
— Интересно дали и друг път го е правил — да пъха в гърлото какавида на насекомо — рече Старлинг.
— Не е трудно да се пропусне при аутопсията, особено, когато трупът е престоял във вода. Знаете какво имам предвид — съдебният лекар търси очевидната причина за настъпилата смърт, гледа по-бързо да привърши, още повече, ако е горещо… Може ли да се провери?
— Ако се наложи… Естествено, патолозите ще се кълнат, че нищо не са пропуснали. Намерената в Синсинати жена все още е в хладилната камера на моргата. Ще им се обадя да проверят. Другите четири обаче са погребани. Заповедите за ексхумация винаги карат хората да настръхнат. Наложи се да го направим с четирима от пациентите на доктор Лектър, издъхнали под топлите му грижи, за да установим от какво са умрели. От мен да знаеш — главоболията са големи и близките винаги се разстройват. Ако е наложително, ще го сторя, но да видим преди това какво ще ти кажат в Смитсоновия институт.
— Скалпирането… твърде рядко се среща, нали?
— Рядко се практикува — съгласи се Крофорд.
— Обаче доктор Лектър ми каза, че Бъфало Бил ще го стори. Откъде е знаел?
— Не го е знаел.
— Но все пак го каза.
— Не беше кой знае колко изненадващо, Старлинг. Аз лично никак не се учудих. Беше наистина рядко срещано явление до случая Менгел, нали го помниш? Онзи, дето скалпира жената? След него имаше двама-трима имитатори. Когато описваха похожденията на Бъфало Бил, вестниците нееднократно подчертаваха, че не сваля скалповете. Оттам нататък вече няма нищо изненадващо — той вероятно следи пресата. А и Лектър е предполагал. Не е казал кога ще се случи, затова не би могъл да сгреши. Ако бяхме заловили Бил, преди да скалпира някоя от жертвите си, Лектър щеше да заяви, че сме го хванали тъкмо когато е щял да започне.
— Той спомена също, че Бъфало Бил живее в двуетажна къща. Подобно нещо никога не сме знаели…
— Това вече не е просто предположение. Вероятно е прав и е можел да ти обясни защо го е казал, но е искал да те подразни. Това е единствената слабост, която някога съм забелязвал у него — умира да се прави на по-умен от всички.
— Казахте ми да питам, ако нещо не ми е ясно. Е, добре, питам ви — защо?
— Така. Две от жертвите бяха обесени, нали? Доказан факт. А доктор Лектър знае от личен опит, Старлинг, колко е трудно да обесиш друг човек против волята му. Хората могат да се самообесят на дръжката на вратата и често го правят. Седнат на пода и готово. Но да обесиш друг по този начин, дори ако е вързан… жертвите съумяват да подпъхнат крака под себе си, стига да имат някаква опора. Да ги качиш на подвижна стълба също не става. Не искат да се катерят със завързани очи, а ако не са със завързани очи и видят примката, ще откажат и крачка да направят. Тъй че тази работа става най-лесно при наличието на вътрешно стълбище. Стълбите са нещо познато, те не плашат никого. Казваш на жертвата, че я водиш горе до тоалетната, или намираш друг предлог, качваш я горе с качулка на главата, пъхаш примката и я риташ от най-горното стъпало. Като първо си завързал въжето за парапета. Този начин бе популяризиран от един тип в Калифорния. Ако Бил не е разполагал със стълби, щеше да измисли нещо друго. Дай ми сега имената на онези — заместник-шерифа в Потър и старшия офицер от щатската полиция.
Старлинг откри имената в бележника си и ги прочете на светлината от фенерчето-писалка, което стискаше между зъбите си.
— Добре. Когато установяваш „гореща“ телефонна линия, Старлинг, винаги наричай ченгетата по име. Като си чуят имената, стават по-дружелюбни и учтиви. Суетата ги кара да не пропуснат да ни се обадят, ако научат нещо ново. Изгарянето върху крака на какви мисли те навежда?
— Зависи дали е настъпило след смъртта.