— Не знам! — Гласът и прозвуча малко пискливо. — Не знам — повтори по-спокойно. — Но при първа възможност пак ще убие.
— Значи и ние трябва да действаме бързо — заключи Пилчър. — Не се безпокойте, много ни бива. Попаднали сте в най-добрите ръце.
С помощта на тънки щипци той извади насекомото от стъкленицата, поднесе го към светлината върху лист бяла хартия и насочи към него огромна лупа.
Насекомото беше голямо и приличаше на мумия. Беше покрито с полупрозрачна ципа със същите очертания — изглеждаше като саркофаг. Придатъците му бяха притиснати тъй плътно към тялото, че приличаха на издялани в барелеф. Малкото личице беше като на стар мъдрец.
— Преди всичко при нормални обстоятелства то не би попаднало на открито, а във вода би се озовало само по някаква случайност — започна Пилчър. — Не знам доколко сте запозната с насекомите и дали бихте желали да научите нещо повече.
— Признавам, че нищичко не знам. Разказвайте подробно.
— Добре. Това е какавида или насекомо в преходно състояние. Обвивката, която го обгръща, докато то се преобразява от ларва в зряло насекомо, се нарича пашкул — продължи Пилчър.
— Какавидата с хитин ли е покрита, Пилч? — попита Роудън, като бърчеше нос, за да не му падат очилата.
— Да. Би ли донесъл от библиотеката тома на Чу за незрелите насекоми? И така, това е какавида на едро насекомо. Повечето висши насекоми минават през стадия на какавидата. Много от тях презимуват в този си вид.
— Искаш ли да направиш справка в още някоя книга, Пилч? — попита Роудън.
— Ей, сега. — Пилч премести насекомото върху поставката на микроскопа и се надвеси над него със зъболекарска сонда в ръка. — Не различавам дихателни органи върху дорсоцефалната област, но има дихателен отвор върху мезоторакса. — Ще започнем оттам.
— Хммм… — измънка Роудън, докато обръщаше страниците на малък справочник. — Мандибулите функционални ли са?
— Не.
— Къде са пипалцата?
— Непосредствено до ръба на крилете. Два чифта криле, като вътрешните са изцяло покрити. Виждат се само долните три стомашни сегмента. Малък остър кремастер… За мен това е лепидоптера.
— Според справочника — също — съгласи се Роудън.
— Това семейство включва дневни и нощни пеперуди, доста е голямо — поясни Пилчър.
— Ако крилете са подгизнали, ще се озорим. Ще донеса всички необходими справочници — каза Роудън. — Боя се обаче, че щом изляза от стаята, ще започнете да ме одумвате.
— Не се бой — успокои го Пилчър. — Роудън е свястно момче — добави, щом приятелят му излезе.
— Не се съмнявам.
— Така ли? — Пилчър като че ли се учуди. — Заедно следвахме. Работехме като обезумели и се хвърляхме на всяка стипендия за научна експедиция. Той спечели една, заради която трябваше да прекара сума ти време във въглищна мина и да чака разпадането на протона. Та тогава престоя в тъмното твърде дълго. Иначе е много свестен. Само не говорете пред него за разпадането на протона.
— Ще се опитам да избягвам тази тема.
Пилчър се извърна от ярката светлина.
— Лепидоптерите са много голямо семейство. Включва около трийсет хиляди дневни и сто и трийсет хиляди нощни пеперуди и молци. Сега ще опитам да извадя тази от какавидата — неизбежно е, ако искаме да стесним рамките.
— Добре. Нали няма да я накъсвате?
— Ще се постарая. Тази е започнала сама да се измъква от пашкула преди да умре. Ето тук има една назъбена цепнатина. Така че може да ми отнеме известно време.
Пилчър разтвори естествената цепнатина на какавидата и внимателно извади насекомото. Приплеснатите криле бяха подгизнали от водата. Разпростирането им беше трудно като оправянето на мокра, свита на топка мека салфетка. Не се показа никаква шарка.
Роудън се върна с книги в ръце.
— Готов ли си? — попита Пилчър. — Добре. Първият гръден сегмент е скрит.
— А власинките?
— Власинки няма. Бихте ли изгасили лампата, госпожице?
Тя остана до превключвача, докато Пилчър запали фенерчето си. Той отстъпи назад и насочи светлината към насекомото, чиито очи блеснаха в мрака, отразили тънкото снопче лъчи.
— Нощна пеперуда — обяви Роудън.
— Вероятно, но каква именно? — попита Пилчър. — Бихте ли светнали, госпожице? Това е ноктуид — нощна пеперуда. Какъв е техният брой, Роудън?
— Две хиляди шестстотин и… около две хиляди и шестстотин са описаните.
— Много малко от тях обаче са толкова едри. Хайде сега да те видим на какво си способен.