Кларис се приближи още малко до решетките и той вдигна поглед. Тя видя как всяка сенчица в килията се втурна към очите му.
— Добър вечер, доктор Лектър.
Появи се върхът на езика му, също тъй червен, докосна горната устна точно в центъра и отново се прибра.
— Кларис!
Тя дочу лекото метално стържене в гласа му и се запита откога ли не го е използвал. Няколко пулса мълчание…
— Много е късно, а утре те чака училище.
— Сега съм на вечерно училище — отвърна Старлинг и съжали, че гласът и не звучи по-силно. — Вчера бях в Западна Вирджиния…
— Наранила ли си се?
— Не. Аз…
— Сложила си си лейкопласт.
Тя си спомни.
— Тази сутрин се одрасках в стената на басейна, докато плувах. — Лейкопластът не се виждаше — беше на прасеца и, под панталона. Трябва да го е подушил. — Вчера бях в Западна Вирджиния. Намерили са последната жертва на Бъфало Бил.
— Не бих я нарекъл последната.
— Предпоследната.
— Точно така.
— Беше скалпирана, както вие предрекохте.
— Имащ ли нещо против, ако продължа да рисувам, докато си говорим?
— Не, моля ви.
— Ти видя ли трупа?
— Да.
— А предишни негови жертви?
— Не. Само снимки.
— Как се почувствува?
— Отначало се стреснах. После вече бях прекалено заета.
— А след това?
— Бях потресена.
— А беше ли в състояние да функционираш нормално?
— Да, напълно.
— Джак Крофорд ли те изпрати? Или продължава лично да ходи на оглед?
— И той беше там.
— Направи ми една дребна услуга, Кларис. Би ли отпуснала глава, сякаш си задрямала? Още малко. Благодаря. Така е добре. Седни, ако желаеш. Предаде ли думите ми на Джак Крофорд? Това, което ти казах, преди да я намерят?
— Да. Той не им обърна особено внимание.
— А след като видя трупа в Западна Вирджиния?
— Разговаря с главния си консултант от Университета в…
— Алан Блум.
— Да. Доктор Блум каза, че Бъфало Бил се нагажда към образа, създаден от пресата, а вестниците отдавна правят догадки дали няма да започне да скалпира жертвите си. Доктор Блум твърди, че всеки е можел да предскаже какво ще последва.
— А самият доктор Блум беше ли го предвидил?
— Според него — да.
— Предвидил го, но с никого не го споделил. Ясно. А ти как смяташ, Кларис?
— Не знам какво да мисля.
— Учила си психология и съдебна медицина. Какви изводи правиш?
— Засега почти никакви.
— Какво ти казват тези две дисциплини за Бъфало Бил?
— Според книгите той е садист.
— Животът е твърде хлъзгав, за да се ръководи от книги, Кларис. Гневът се бърка с похотта, кожната туберкулоза с уртикария. Книгата на доктор Блум ли имаш предвид?
— Да.
— Проверила си какво пише в нея за мен, нали?
— Да.
— Как ме описва?
— Като чист социопат.
— Би ли казала, че доктор Блум е винаги прав?
— Засега не изказвам мнение.
Усмивката на доктор Лектър оголи ситните му бели зъби.
— На всяка крачка се сблъскваме с експерти, Кларис. Според доктор Чилтън, Сами — ей там, зад гърба ти — е хебефреничен шизоид, безвъзвратно изгубен в себе си. Настани го в килията на Мигс, защото според него Сами завинаги се е сбогувал с реалността. Знаеш ли как свършват обикновено хебефрениците? Не се притеснявай, той няма да те чуе.
— Те най-трудно се поддават на лечение. Обикновено се оттеглят завинаги в себе си и личността им се разпада.
Доктор Лектър извади нещо изпод листовете колбасарска хартия и го постави на плъзгащия се поднос. Старлинг го издърпа.
— Вчера Сами ми изпрати това заедно с вечерята — каза Лектър.
Беше лист хартия, на който пишеше с креда:
ИСКЪМ ДА СЪМ СЪС ХРИСТА
ИСКЪМ ДА БЪДА С ИСУСА
ИСКЪМ ДА СЪМ СЪС ХРИСТА
ВОВЕКИ ВЕКОФ ДАЛЕЧ ОТТУКА
САМИ
Кларис погледна през дясното си рамо. Сами седеше с безизразно лице, облегнат на стената на килията си, подпрял глава на решетката.
— Би ли го прочела на глас? Той няма да те чуе. Тя зачете:
— „Искъм да съм…“
— Не, трябва да се чете много по-изразително, по-артистично, с жар.
— Разбирам — каза Кларис и пъхна листа обратно в подноса.
— Нищо не разбираш. — Доктор Лектър скочи на крака, а гъвкавото му тяло изведнъж се преви гротескно, като на гном. Той започна да скандира четиристишието гръмко и ритмично, като пляскаше в такт с ръце: — „Искъм да съм със Христа…“ Внезапно зад гърба и гръмна гласът на Сами, стряскащ като леопардова кашлица, по-гръмогласен от креслива маймуна. Беше се изправил и удряше лице в решетките, виолетово-морав и напрегнат, жилите на врата му изпънати до краен предел.